— Опасно е да желаеш онова, което никога не можеш да имаш.
— Можел си да напуснеш бандата и да се установиш някъде — каза искрено тя, тъй като виждаше, че в него има много доброта и не й харесваше, че той се движеше с хора като Съли и останалите.
— Но тогава никога нямаше да те срещна — отвърна Люк с надеждата да отвлече вниманието й от тази тема. Не му се искаше да мисли за ранчото си. Не точно сега. — Ако не беше ти, сега щях да съм мъртъв. Благодаря ти.
Коди повдигна треперещи устни към неговите.
— Радвам се, че те спасих — прошепна тя.
Когато целувката свърши, Люк я притисна към себе си и двамата останаха прегърнати известно време; след това се отдръпнаха и се заеха да подреждат лагера си. Тази вечер не можеха да си позволят да запалят огън, нито пък да тръгнат на лов. Те не знаеха дали бандата беше тръгнала след тях и ако да, колко близо беше. Люк не искаше да издаде местоположението им със светлина или изстрел.
След като се измиха с вода от малкия ручей, те хапнаха малко сухари от запасите, които бяха останали в дисагите на Люк след посещението му в Мексико, и се приготвиха да си лягат. Намерението им беше да отпътуват на зазоряване и трябваше да си починат колкото можеха повече.
Коди наблюдаваше Люк, докато той простираше одеялото си на земята. Той, изглежда, усети, че тя го гледа, и й хвърли един поглед през рамо.
— Готова ли си за лягане? Имаме само едно одеяло, така че ще трябва да си го поделим.
Тя дори не си помисли да му откаже, а се приближи и легна до него.
— Понякога съм бил готов да дам всичко, за да мога да лежа под звездите с красива жена до себе си… и ето, че мечтата ми се сбъдна — каза той, докато се подпираше на лакът, за да я види по-добре. — Предполагам, че във всяка ситуация, дори и в най-неприятната, има по нещо хубаво.
Люк я придърпа към себе си и я целуна леко. Когато тя му отвърна, страстта му започна да се разгаря. Той заби език в устата си и я притисна силно към себе си, за да й покаже колко силно я желае.
Коди го остави да прави с нея каквото иска. Мислите за умора и желание за почивка се изпариха под допира му. Само допреди няколко секунди тя не бе смятала, че може да забрави за съня и да реагира с такова вълнение, но беше сгрешила. Докато отвръщаше страстно на целувката му, като обвиваше ръце около врата му и го прегръщаше, тя осъзна колко близо до смъртта бе бил Люк миналия ден. Тази мисъл даде още по-голяма сила на страстта й. Тя почти го беше загубила…
Ако можеше да разсъждава логично, Коди щеше да изпита ужас, но милувките на Люк замъгляваха здравия й разум и тя не можеше да мисли за нищо.
Тази нощ между тях нямаше никакви лъжи. Те бяха просто мъж и жена, които се сливаха в огнена страст, и всеки от тях искаше да даде на другия най-незабравимото любовно преживяване.
Когато най-сетне Люк я облада и потъна дълбоко в нея, двамата се сляха в едно. Те се движеха заедно, споделяха щастието си, даваха и вземаха едновременно. Красотата на любенето им ги погълна. Двамата се бяха вкопчили силно един в друг и се наслаждаваха на този миг на спокойствие в изпълнения си с мъка живот.
Коди не можа да заспи дълго време. Мислите й бяха объркани и хаотични. Тя се беше отдала свободно на Люк. Бе искала да се люби с него. Този път алкохолът не бе повлиял да решението й. Тя не се бе опитала да го прелъсти, за да го упои и залови. Тя бе желала всичко това.
Коди изпита срам. Люк Мейджърс беше обявен за издирване бандит. Как можеше да изпитва такива чувства към него?
Но дори когато поставяше под съмнение действията и чувствата си, тя знаеше дълбоко в сърцето си, че Люк не бе извършил онова, в което го обвиняваха. Той й беше признал, че бе убивал хора, но винаги при самоотбрана. Люк не беше хладнокръвен убиец на невинни хора.
Коди се опита да оправдае действията си пред себе си. Ловецът на глави в нея знаеше, че при толкова висока награда, обявена за него, ако тя не го заловеше, някой друг щеше да направи това. И може би нямаше да се интересува дали щеше да го залови жив или мъртъв. Тя бе решена да го отведе жив на Логан и да се погрижи невинността му да бъде доказана.
Коди затвори очи. Тя се помоли мислено за помощ от бога, защото се страхуваше, че започваше да се влюбва в Люк Мейджърс.
Двамата станаха, преди слънцето да беше изгряло, и когато то се появи над хоризонта, вече бяха на път. Трябваше да стигнат до Дел Фуего колкото се можеше по-бързо и тази мисъл ги караше да забравят за глада и умората си.
— По пътя ни има един малък град, в който можем да спрем. При скоростта, с която се движим, би трябвало да стигнем там утре сутринта.
— Добре. Там може би ще успея да си намеря други дрехи. — Люк й се усмихна.