Рийд бе останал да преспи в градчето и сега отново беше на път. Той беше упорит човек. Рийд искаше тази награда. Той щеше да намери Люк Мейджърс, а в настроението, в което се намираше, изобщо не му пукаше дали щеше да го залови жив или мъртъв.
Той търпеливо бе обиколил местността първо на юг, а след това беше направил кръг и се бе върнал обратно на север, но без успех. Сега той отново се беше отправил на юг, тъй като инстинктивно чувстваше, че там го очакваше успех. Тогава той чу изстрела.
Рийд спря коня си и се ослуша, но не чу втори изстрел. Нищо не нарушаваше тишината. Някъде пред него ставаше нещо, а вече беше почти тъмно. Той трябваше да намери човека, който бе стрелял, преди слънцето да залезе; в противен случай щеше да му се наложи да изчака до сутринта, освен ако човекът или хората пред него не запалеха огън.
Коди съблече всичките си дрехи и се хвърли във водата. Това не беше най-чистата вода, в която се бе къпала през живота си, но все пак беше хладна и освежаваща. Тя се потопи до брадичката. Коди знаеше, че не може да се бави много, но й се струваше толкова прекрасно да се отърве за малко от жегата, че изобщо не бързаше отново да облече потните си, мръсни дрехи.
Люк се опитваше да бъде джентълмен, но не можа да се сдържи да не погледне към нея. Той забеляза красивите, стройни форми на тялото й и дългите й крака, преди тя да се потопи във водата. Той се усмихна при спомена колко хубаво му беше да гали това копринено тяло. Тази вечер обаче трябваше да внимава. Рискът беше твърде голям.
Гари Рийд се гордееше с уменията си да залавя издирвани престъпници. Той се придвижваше предпазливо в посоката, от която се бе чул изстрелът, знаейки, че някой беше наблизо… много наблизо. До слуха му достигна тихото цвилене на кон и той слезе от седлото. Рийд измъкна карабината от калъфа й, остави коня си и продължи пеша.
Той чу звука от разплискване на вода и се опита да разбере какво ставаше при потока. Продължи да се промъква напред, приведен ниско над земята, като използваше прикритието на скали и храсти и се опитваше да се слее със сенките на настъпващата нощ. Той се появи откъм далечната страна на потока и веднага забеляза красивата жена във водата. Рийд остана на мястото си, за да огледа местността за приятелите на жената, които сигурно бяха наблизо.
Ако беше човек, чието внимание можеше да бъде отвлечено лесно, Рийд може би щеше да забрави за какво беше дошъл тук, но той искаше само едно нещо — наградата за Люк Мейджърс. Всичко беше толкова просто — той искаше тези хиляда долара и щеше да ги получи.
Пропълзя малко по-напред, за да вижда по-добре. Жената му спести доста усилия, като извика:
— Люк? Ще ми подадеш ли роклята?
Люк се огледа бързо наоколо и слезе да вдигне роклята, която Коди беше оставила на брега.
— Не мърдай, Мейджърс! — проехтя гласът на Рийд в нощната тишина. Той едва се бе въздържал да не изкрещи от радост, когато бе чул жената да го нарича Люк. Този път беше заловил онзи, когото търсеше!
Коди изпищя и Люк се обърна рязко по посока на гласа, уловил револвера си в едната ръка и роклята на Коди в другата.
— Дори не си го и помисляй, стрелецо — предупреди го Рийд. — Взел съм те на мушка с карабината си. В обявата за издирването ти пише, че те искат жив или мъртъв, така че нищо няма да ми попречи да ти пратя един куршум и да им занеса трупа ти.
— Люк? — Коди беше бясна. Тя беше чисто гола във водата, а оръжието й не беше с нея. Коди знаеше какъв ужас бе почувствал Люк, когато Съли бе нахълтал в стаята им в кантината, но тази ситуация беше много по-опасна.
— Кой си ти?
— Човекът, който току-що те залови. — Рийд се разсмя. — А сега бавно хвърли револвера си. Без номера. Не се знае кой може да пострада.
— Какво ще правиш с него? — попита Коди, която реши, че най-добрата стратегия е да се прави на тъпа.
— Той е обявен за издирване, сеньорита. Ще го върна на властите, за да бъде съден за убийство.
— Но той не е направил нищо!
— Това не ме интересува. За него е обявена награда и аз смятам да я получа. А сега млъквай. Вече ми омръзна да те слушам. Стой си на мястото и не мърдай. Ако правиш каквото ти казвам, всичко ще бъде наред.
На Люк му се искаше да прати един куршум към ловеца на глави, но нямаше как да го направи. Армита беше между двамата и можеше да бъде наранена. Той се наведе бавно и сложи револвера си на земята.