— В решението ни няма нищо лично — продължи бързо Харис, който започваше да става нервен, след като бе забелязал погледа на Люк. Този човек беше убиец! Банкерът бе чувал за репутацията на Люк. — Една такава инвестиция не е твърде разумна за банката. Вие живеете тук отскоро. Нямате пари на депозит при нас. Не сте доказали, че ранчото ви е печелившо, а Джаксън така и не успя да направи пари от тази земя. Като се добави и миналото ви… вие, ъъъ, изглежда нямате голям опит в управлението на ранчо. — Той прочисти гърлото си и отмести поглед, като мислено си пожела мъжът срещу него да не беше такъв известен стрелец и просто да си тръгнеше от кабинета му. Не искаше Люк Мейджърс да се мотае из банката му. Та той дори се беше появил тук днес със запасан револвер! Харис едва се сдържаше да не потръпне видимо.
— Но аз имам нужда от двеста и петдесет долара, за да платя просрочените данъци, които Джаксън не е платил. Направих подобрения в постройките, сложих ограда и добавих още добитък към стадото. Вие не искате да загубите парите си. Аз ви давам думата си, че до една година ще си ги получите обратно. — Люк повтори цялата история, тъй като искаше банкерът да разбере решителността му да превърне „Тройка“ в печелившо предприятие. Той смяташе да създаде ранчо за пример. Смяташе да закупи още коне и да започне да отглежда коне веднага щом бъдеше в състояние да си го позволи. Семейството му бе притежавало отлична конюшня в Белгроув.
— Съжалявам, господин Мейджърс — отвърна хладно Харис.
— Съжалявате ли? — изръмжа Люк, който се почувства притиснат в ъгъла, и това увеличи раздразнението му. Той сграбчи шапката си от полираното махагоново бюро на банкера и се изправи. Когато заговори, в гласа му се долавяше заплашителна нотка. — Едва ли съжалявате толкова колкото…
— Това е обир! Дайте ми всички пари! — Пред гишето на касиера стоеше мъж, който размахваше револвер.
Касиерът се разкрещя.
— Млъквай! Ние сме бандата на Ел Диабло. Още един звук и ще избия всички тук!
Люк забеляза какво става и автоматично посегна към револвера си.
— Не! — извика Харис, ужасен, че бандата от печално известни убийци се намираше в банката му. Той започна да рови из чекмеджето на бюрото си, опитвайки се да извади малкия деринджър, който държеше в него, тъй като беше уверен, че Люк е един от бандата.
Обирджията забеляза, че Люк и банкерът са въоръжени, и стреля по тях. Харис извика от болка и падна на пода.
Крадецът видя, че Люк е все още въоръжен, и стреля отново. Люк отвърна и куршумът му се заби в гишето до противника му.
По улиците вече се чуваха тревожни викове и хората тичаха да извикат шерифа. Двамата крадци, които бяха стоели на пост пред входа на банката, сега се втурнаха вътре, като викаха на другаря си да побърза.
Касиерът още тъпчеше пари в торбата, когато крадецът я издърпа нетърпеливо от ръцете му. Той се затича към вратата последван по петите от Люк. Люк би стрелял по обирджиите, но наоколо имаше твърде много хора и той не можеше да се прицели добре.
Тримата крадци излязоха от банката с извадени револвери. Човекът с парите се метна на коня си и изчезна в галоп, оставяйки другарите си зад себе си.
Шерифът се появи изневиделица заедно с двама заместници и оръжията им затрещяха. Когато един от крадците беше ранен, двамата бандити отстъпиха към банката, търсейки защита вътре. Шерифът се приближаваше отпред, а един от заместниците му бе успял да влезе в банката през задния вход. Той бе видял Харис да лежи окървавен на пода и сега се приближаваше към Люк изотзад, готов да стреля, ако се наложеше.
— Хвърли оръжието, Мейджърс — нареди заместник-шерифът.
Люк бе шокиран. Той се бе концентрирал върху втория бандит, който отстъпваше към тях.
— Това е човекът, който търсиш — опита се да обясни Люк, докато се обръщаше бавно към представителя на закона. — Просто се опитвах да помогна.
Револверът на заместник-шерифа остана насочен към гърдите на Люк.
— Спести си лъжите, Мейджърс. Знаем всичко за теб. Наблюдаваме те от седмици и очаквахме да направиш нещо подобно.
— Грешиш. Бях тук, защото се опитвах да получа заем…
— Млъквай и хвърли оръжието. Веднага!
— Джонатан е улучен! — извика касиерът, докато тичаше към мястото, на което Харис лежеше зад бюрото си. — Мейджърс беше! Той е един от тях!
Люк не можеше да повярва на ушите и очите си. Никога не му беше минавало през ума да обира банка, дори и в най-дивите му дни. Той бе извадил револвера си само за да помогне, а сега го обвиняваха, че е съучастник.
— Заместник, аз не съм застрелял Харис. Мога да обясня — каза Люк, опитвайки се да убеди шерифа, докато навеждаше оръжието си.