Въпреки брашното, с което беше посипала косата си и тежкия грим върху лицето й, нямаше никакво съмнение, че това беше Армита.
— Как се появи тук? Добре ли си? Какво правиш?
— Не сега, Люк. — Тя му хвърли един поглед, след което отново насочи вниманието си към ловеца на глави. Коди знаеше, че Рийд е опитен и много опасен противник, и нямаше намерение да му даде възможност да направи нещо.
— Позволете ми да се представя, господин Рийд. Казвам се Коди Джеймсън, а вие направихте голяма грешка, като ми откраднахте моя човек миналата нощ.
— Вие сте Коди Джеймсън? — не можа да повярва Рийд.
— Но…
— Коди Джеймсън? — повтори Люк, без да сваля очи от нея. На лицето му беше изписано пълно объркване.
Глава двадесет и първа
Люк се намръщи на жената, която се превръщаше в друг човек пред очите му. Тя беше Армита, но в нея имаше нещо смътно познато…
И тогава Дебнещия призрак се появи на близкия хълм.
— Какво, по…? Сестра Мери? — Люк местеше поглед от индианеца към старицата и внезапно осъзна връзката. Старата дама беше Армита, но беше и сестра Мери. А той беше глупак. Тази жена беше Коди Джеймсън!
Люк се почувства предаден и това го вбеси.
— Имаш ли нещо против да се изправя, Джеймсън? — попита Рийд.
— Но много бавно — отвърна Коди. — Не ми се иска да използвам сила, но ще го направя, ако се наложи.
— Чувал съм, че си един от най-добрите ловци на глави в щата — отбеляза Рийд, докато се изправяше бавно и се обръщаше с лице към нея. — Вече знам защо.
— Няма нужда от комплименти, просто свали колана с револвера си много бавно и го хвърли на земята.
Той направо каквото му бе наредено.
— Значи Мейджърс не е знаел, че е заловен?
— Не. И нямаше да разбере, ако ти не се беше намесил.
— Съжалявам, ако съм ти развалил купона — каза Рийд. Колкото и да се ядосваше, че беше загубил Мейджърс, нямаше как да не се усмихне. Джеймсън беше дяволски добра. Тя дори бе успяла да заблуди и него. Коди сви рамене.
— Известно време нещата висяха на косъм, но сега всичко ще се оправи. — Тя посочи към колана му. — Ритни това насам.
Той я послуша.
— Сега искам да тръгнеш към приятеля ми на онзи хълм. Не прави резки движения.
Рийд се отправи към възвишението, като не спираше да се пита какво беше намислила тя.
— Дебнещ призрак, слез тук да пазиш Люк, докато аз се погрижа за господин Рийд.
Индианецът кимна и се приближи до Люк, докато Коди изчезваше зад хребета на хълма.
Коди вървеше зад ловеца на глави, като държеше оръжието си насочено в гърба му. Едва когато изминаха половин миля, тя му каза, че може да спре.
— А сега какво, мадам?
— Събличай се. — Тя беше планирала това, докато все още се бе намирала до потока, и възнамеряваше да се наслади на всяка секунда неудобство, което сега щеше да му причини.
— Да се съблека?
— Много добре ме чухте, господин Рийд. Вие ме оставихте чисто гола по средата на прерията и сега аз ви връщам услугата.
— Много любезно от ваша страна.
— Радвам се, че мислите така. — Тя се ухили. — Хайде. Сваляй дрехите, че нямам много време.
Рийд запази доброто разположение на духа си, но само на косъм, докато сваляше шапката и ризата си. Той застана пред Коди с ръка на копчетата на панталона си.
— Сигурна ли си, че искаш да направя това?
— Абсолютно.
— И ще гледаш?
— И още как. — Тя махна с револвера си, за да го подкани да продължи.
— Ще трябва да седна, за да си сваля ботушите, преди да събуя панталона.
— Давай.
Рийд седна на земята, свали ботушите си, изправи се и събу панталоните си. Сега той стоеше пред Коди само по долни гащи.
— Е? — подкани го тя, докато се наслаждаваше на неудобството му.
— Сигурно не искаш наистина да събуя и тях? Аз все пак ти оставих обувките и бельото.
— Така е, господин Рийд. И аз оценявам любезността ви. Проблемът е, че аз не съм толкова любезна колкото вас.
Погледът му стана леденостуден, когато той си представи най-лошото — как щеше да се появи в Мейсън Уелс чисто гол. Нямаше да бъде приятно преживяване и определено не му беше весело. Рийд не беше човек, който бе свикнал да се моли, но се чувстваше задължен да се опита да разубеди тази жена.
— Виж, когато дойдох в лагера ви миналата нощ, не знаех, че си Джеймсън, и определено не знаех, че си заловила Мейджърс и го водиш обратно.
Тя кимна.
— Аз работя по различен начин. Опитвам се да надхитря мъжете, които преследвам, а не да ги застрелям.
— При мен това ти свърши работа.
— Ще оставя ботушите ти и останалите ти дрехи на една миля от града по пътя за Дел Фуего.
— А конят ми?
Коди се втренчи в него и се опита да прецени характера му. Той може и да беше груб и безмилостен, но все пак бе отвел Люк при лекаря в Мейсън Уелс, въпреки че бе имал възможността да го остави да страда по пътя до Дел Фуего.