— Ще направя с теб една сделка.
— И каква е тя? — Рийд беше предпазлив.
— Забравяш напълно за Мейджърс. Той е само мой и аз ще го предам на властите. Не искам повече неприятности с теб.
— И?
— И аз ще ти кажа къде се намира бандата на Ел Диабло, както и точното местоположение на скривалището им. Можеш да тръгнеш веднага и да заловиш колкото искаш от тях. Наградата за всеки е петстотин долара. Съгласен ли си?
— А ако откажа?
— Тогава ще ти взема и долните гащи. — Тя погледна демонстративно към краката му. — Заедно с коня ти и всички пари, които успея да намеря във вещите ти, след което ще оставя всичко на шерифа в Дел Фуего. Ако се съгласиш обаче, ще ти оставя долните гащи, ще оставя ботушите ти в каруцата и ще оставя коня ти на мястото, на което ще оставя и дрехите ти. — Тя зачака отговора му. На Рийд не му трябваше да мисли много какво да направи. Той беше по средата на прерията, бос, облечен само в долните си гащи и без пари.
— Съгласен.
— Желая ти успех, Рийд. — Тя му разказа набързо за кантината в Рио Нуево, за каньона и опасностите, които го очакваха в него. — Сега се отдалечи и седни на земята. Искам да изчакаш около половин час, преди дори да си помислиш да се изправиш.
— Ти си дяволски ловец на глави, Джеймсън.
— От теб ще приема това за комплимент. — Тя се приближи, за да вземе ботушите и дрехите му, след което му се усмихна. — Довиждане, Рийд.
Коди се върна при каруцата и видя, че индианецът вече й беше оседлал коня. Люк седеше на седлото си с каменно лице.
— Намери ли револвера ми? — попита тя Дебнещия призрак.
Той й даде оръжието, а тя му върна неговия револвер. Индианецът й даде и кобур, който Коди закопча на кръста си и в който прибра оръжието на баща си. Тя остави ботушите на Рийд в каруцата и завърза останалите му дрехи към седлото на коня му.
— Отивам да се преоблека. След това тръгваме.
Дебнещия призрак кимна, но Люк не можа да се въздържи.
— И в кого ще се превърнеш сега, сестра Мери? — Гласът му беше твърд и жесток.
— Няма нужда от повече превъплъщения — отвърна Коди и го погледна в очите. Студенината, която видя в погледа му, я накара да потръпне вътре в себе си.
— Няма, нали? Вече имаш „твоя човек“? — В тона му се долавяше омраза.
Коди взе дрехите си за езда и се отдалечи. Точно сега не можеше да направи нищо, за да промени мнението на Люк.
Тя бе очаквала със страх този момент, но не беше очаквала той да настъпи толкова скоро. Коди не бе смятала да се разкрие пред него, преди да бяха стигнали на един ден път от Дел Фуего. Тя бе мислила, че разполага с още два дни, през които можеше да остане с него като Армита, но появата на Рийд беше объркала плановете й.
Коди не бе искала да накара Люк да я намрази, но като си мислеше затова, осъзнаваше, че нямаше как да го избегне. В мига, в който той бе открил истинската й самоличност, всички топли чувства, които бе изпитвал към нея, бяха изчезнали.
Коди се преоблече и се качи на коня си. Люк не каза нищо.
— Готова съм — каза тя на Дебнещия призрак. — Ще водя коня на Рийд. Ти води коня на Люк. Аз ще яздя след теб.
Индианецът направи каквото му беше казала и тримата продължиха напред към Дел Фуего.
Докато яздеха, Люк имаше време да обмисли всичко и мислите му не бяха много щастливи. Спомените за времето, което бе прекарал със сестра Мери, не искаха да напуснат съзнанието му. Та той я бе защитавал, за бога, а през цялото време тя се беше опитвала да го залови заради наградата, която беше обявена за него! Той се разсмя мислено на това как се бе оставил да бъде заблуден. Беше го засипвала с думи за радостта от познаването на бога и за спасението на душата му, а самата тя се бе държала просто като една малка измамничка. Бе дошла в Ел Трахар, за да го залови, но се беше замесила с бандата по-дълбоко, отколкото бе предполагала.
Люк си спомни как бе мислил, че сестра Мери е всичко, което трябва да бъде една жена — честна, откровена, нежна и загрижена. Той бе смятал, че не е достатъчно добър за нея. И беше сгрешил. Тя бе използвала всички познати й трикове, за да го залови, а като Армита беше използвала дори тялото си!
При тази мисъл той се скастри мислено. Не можеше да има съмнение, че тя бе девствена, когато легна с него. Ако имаше нещо, което сестра Мери-Армита-Коди Джеймсън не беше, то тя не беше лека жена.
Споменът за прекараните с нея нощи го накара да се запита каква жена беше в действителност Коди Джеймсън. Дали беше грешница или светица? Дали беше долна измамница или умен ловец на глави?