Люк се опита да си представи, че реакциите й, докато се бяха любили, бяха престорени, но инстинктивно осъзна, че това не беше така. Тя го бе желала също толкова колкото и той нея.
Но вече не.
Коди Джеймсън го беше заловила. Тя щеше да го предаде на властите и да получи обявената за залавянето му награда. След това щеше да тръгне след следващата си плячка. За нея той бе просто работа. Нищо повече.
Настроението на Люк беше мрачно. Единственото добро нещо, за което той можеше да се сети, беше, че времето, прекарано с бандата, не се беше оказала напразно. Той беше научил, че Ел Диабло е жена. Поне с това можеше да помогне на Джак.
Дебнещия призрак водеше, а Коди трябваше просто да го следва и това я радваше. Денят се бе оказал доста дълъг и тя беше изтощена, въпреки че не можеше да си позволи да отстъпи пред изтощението. Щеше да има възможност да си почива колкото си иска, след като Люк бъдеше предаден на Логан, но не и преди това. Щом Рийд бе успял да ги намери, то и други ловци на глави можеха. Коди възнамеряваше да пътуват бързо и безшумно. На около миля от каруцата те бяха спрели колкото да оставят коня и дрехите на Рийд. След това отново бяха поели напред, като спираха само за да нахранят конете.
Коди държеше Люк под око. Тя знаеше, че той сигурно изпитва болка от раните си, въпреки че не се оплакваше. Когато започна да се смрачава, потърсиха място за лагер близо до един малък поток. Коди забеляза, че Люк слезе от седлото си с трудност и видя признаците на болка и напрежение върху лицето му. Тя тръгна да му помогне, но той я спря с леден поглед.
— Добре ли си? Как е рамото ти? — попита го Коди.
— Жив или мъртъв, наградата за мен е една и съща, така че какво те засяга? Ще си получиш парите.
— Не се притеснявах за парите — възрази тя, но той й обърна гръб.
Сърцето на Коди се сви. Искаше й се да беше в състояние да направи нещо, за да промени нещата, но не можеше. Тя бе знаела още от самото начало, че все някога ще трябва да предаде Люк на властите. Това беше работата й. Беше дала думата си на Логан, че ще го направи.
Миналата нощ Рийд й беше доказал, че има ловци на глави, които стреляха по жертвите си, без да се замислят. Люк може би не осъзнаваше това в момента, но тя му осигуряваше безопасност. И щеше да го предаде на рейнджъра жив.
Коди се погрижи за конете, след което извади храната, с която разполагаха. Тримата се нахраниха, без да кажат нито дума. Люк легна на земята, а Дебнещия призрак застана на пост. Коди все още не беше готова за сън, така че извади сапуна, който бе взела от универсалния магазин, и се отправи към потока. Крайно време беше да се отърве от брашното и боята в косата си.
Коди изми гъстата си коса колкото можеше, като търкаше силно, за да измие всички следи от брашното и черната боя за косата на Армита. На тъмно й беше трудно да определи доколко бе успяла да се справи, но това не я интересуваше. Сега поне се чувстваше малко по-чиста и повече като самата себе си. Коди сплете косата си на плитка и легна да се наспи.
Докато лежеше, вперила очи в нощното небе, Коди си спомни как се беше любила с Люк и осъзна, че никога нямаше да може да го забрави. Той я бе защитавал и се беше държал добре с нея, когато бе играла ролята на сестра Мери. След това я бе залял със страст, докато беше играла ролята на Армита.
Истината проникна в съзнанието й бавно и тя я прие, колкото и болезнена да беше. През цялото време, докато тя малко по малко се беше влюбвала в Люк, той изобщо не бе имал никакви чувства към нея. Бе изпитвал загриженост към сестра Мери. Бе се любил с Армита, но никога не беше познавал Коди Джеймсън. С тази мисъл дойде и силна болка, защото част от Коди Джеймсън беше сестра Мери, а друга част беше Армита. Но Люк никога нямаше да разбере това.
Когато най-сетне успя да заспи, бузите й бяха мокри от сълзи.
Капитан Стив Лафлин от тексаските рейнджъри гледаше сериозно Джак, който седеше срещу него на една уединена маса в бара на следващия ден.
— Добре, кажи ми какво става. Телеграмата ти беше доста неясна.
— Знам. Това беше нарочно.
— Значи има някакво развитие по въпроса с Ел Диабло?
Джак се огледа, за да се увери, че никой не можеше да ги чуе.
— Нека да ти разкажа какво направих, откакто дойдох тук.
Джак разказа на капитана за връзката си с Люк и как го беше помолил да работи за него под прикритие.
— Той какво ти съобщи?
— Засега нищо, а когато бяха обявени такива високи награди за залавянето на бандитите, аз започнах да се тревожа, че някой може да го застреля заради наградата. Затова наех ловец на глави да го намери.