— Какво си направил?
— Нали си чувал за Коди Джеймсън?
Стив се замисли за няколко секунди, след което кимна.
— Не е ли същият онзи, който е познат с това, че води издирваните живи?
— Точно така и това беше причината да телеграфирам на Джеймсън. Когато Джеймсън се появи в града, за да обсъдим работата, аз я наех.
Стив го изгледа изненадано.
— Нея ли каза?
— Джеймсън е жена.
— Ама ти сериозно ли говориш? — Недоверието на капитана беше очевидно.
— Напълно, а тя е много добра в работата си. Не й казах, че Люк работи за мен, тъй като не исках да го подлагам на още по-голям риск. Тя работи на тъмно. Джеймсън тръгна след Люк преди седмици и оттогава нямам новини от нито един от тях.
— И докъде е стигнало разследването в такъв случай?
— Точно това исках да ти кажа. Успях да разбера кои са знаели предварително за доставката на оръжието. От тях има двама, от които не можах да сваля изцяло подозрението — Фред Халоуей, новият шериф на Дел Фуего, и Джонатан Харис, банкерът, който беше ранен по време на обира в банката.
Стив се намръщи.
— Ако Харис е Ел Диабло, защо му е било да стрелят по него?
— Този въпрос тревожи и мен. Не знам дали Харис няма някой близък, на когото случайно да е дал някаква информация, която да е довела до обира на банката му. Други имена не се появиха.
— Ще проверя по-задълбочено Халоуей. Ти се заеми с банкера. Може би ще успеем едновременно да разрешим този проблем и да помогнем на твоя приятел Мейджърс.
— Тук трябва да има някаква връзка. Колкото по-бързо я открием, толкова по-скоро Ел Диабло ще бъде заловен. Тогава цялата тази част на щата ще се почувства в много по-голяма безопасност.
— Кой друг, освен нас двамата, знае за Мейджърс?
— Не исках да правя това, но казах на Халоуей за Люк.
Стив го изгледа изненадано.
— Преди около седмица един ловец на глави доведе човек, за когото твърдеше, че е Люк Мейджърс, и гражданите за малко щяха да го линчуват. Тогава казах на Фред. Не искам животът на Люк да бъде застрашен, когато той се върне тук.
— Не те обвинявам, не и след всичко, което той е преживял.
Джак си помисли дали да не каже на капитана, че бе споменал нещо и на Елизабет, но реши, че не трябва. Онова, което споделяше с нея, беше лично. Тя вече бе преживяла твърде много неприятни моменти и на него не му се искаше да я забърква в това.
— Нещо друго?
— Не. Това е всичко, което знам засега.
— Е, да отидем в кабинета на шерифа, за да ме представиш на Халоуей. Този Ел Диабло е едно хладнокръвно копеле и аз искам той да бъде заловен.
— И аз също — съгласи се Джак.
Глава двадесет и втора
Много по-късно същата нощ Джак седеше в тъмната си стая и се опитваше да разбере как Джонатан беше намесен във всичко. Той не можеше да мисли за банкера, без Елизабет да се намеси в мислите му.
Джак не знаеше дали Елизабет щеше да дойде при него тази нощ. Двамата не се бяха виждали известно време и тя му липсваше. Днес той я беше забелязал за миг, докато тя бе влизала в някакъв магазин, но не бе имал възможност да говори с нея. Копнееше да я прегърне отново. Тя беше толкова страстна и го възбуждаше толкова силно, че на него му се искаше нещата да стояха по различен начин, за да можеха двамата да бъдат завинаги заедно. Но това беше невъзможно, защото той знаеше, че Елизабет никога нямаше да напусне Джонатан, докато той имаше нужда от нея.
Джак си наложи да забрави за чувствата си и да започне да мисли логично. Той стана и почна да обикаля стаята, като търкаше тила си с ръка. Джонатан бе знаел всичко за банката, а бе знаел и за пратката с оръжие.
На вратата се почука и когато отвори, той видя Елизабет да стои в коридора. Тя влезе бързо в стаята и още щом вратата се затвори зад тях, се хвърли в прегръдките му и започна да го целува.
— Липсваше ми — прошепна тя срещу устните му. — Когато не видях светлина през прозореца, си помислих, че може би не си тук.
— Почти бях изгубил надежда, че ще дойдеш при мен тази нощ — каза й той, докато се радваше на близостта й.
Дори само ароматът на тялото й беше в състояние да го възбуди. Джак вече изпитваше желание да я обладае твърдо и бързо. Устните му потърсиха нейните и той започна да търка тялото си в нейното, за да й покаже какво точно искаше от нея, от какво се нуждаеше.
Елизабет беше готова. Тя бе мислила за него цял ден и бе броила часовете до момента, в който щеше да успее да се измъкне и да остане насаме с Джак. Ръцете й се плъзгаха смело по тялото му.
Двамата паднаха върху леглото и започнаха да се събличат трескаво. Когато най-сетне останаха голи, Джак се качи върху нея и навлезе дълбоко в тялото й. Тя беше готова за него, обви крака около кръста му и изви тяло нагоре. Ноктите й се забиваха в гърба му и тя търсеше удоволствие в болката му. Той й отвърна, като увеличи темпото и започна да се забива мощно в нея.