Елизабет достигна до върха и потръпна, докато вълните на екстаза я обливаха. Джак усети реакцията й и потърси своето освобождаване, след което се отпусна изтощен върху нея. Никога не бе имал любовница, по-дива от Елизабет. Тя беше напълно непредсказуема — в един миг нежна и спокойна, в следващия — страстна и необуздана — и той си помисли, че точно това го възбуждаше най-много. Никога не знаеше какво можеше да очаква от нея.
— Ти си великолепен — каза тихо Елизабет, докато се отместваше встрани.
Джак я целуна и започна да гали тялото й. Не можеше да се въздържи да не я гали, когато тя лежеше толкова близо до него.
Ръцете му се спряха за малко върху красивите й гърди, след което продължиха да се плъзгат по цялото й тяло. Тя лежеше неподвижно. Когато огънят й се разгоря отново, Елизабет пое инициативата и го възбуди до полуда, преди да го поеме дълбоко в себе си. Джак потръпна, когато тя установи темпото и започна да изсмуква жадно страстта му с всяко движение на бедрата си.
Елизабет го контролираше и това усещане я радваше. Да владее мъж като Джак, беше по-възбуждащо за нея отколкото каквито и да било фантазии. Той беше силен, но тя можеше да си играе с него чрез тялото си. Тя му се усмихна и спря да се движи. Джак реагира незабавно, като я подкани да продължи, но тя отказа.
— Искаш ли ме, Джак? Наистина ли ме желаеш?
— Знаеш, че те желая — прошепна в отговор той и я придърпа към себе си, за да я целуне.
— Откъде да знам, че ме желаеш?
— Не го ли усещаш?
— Не. Искам нещо повече от теб, Джак. Повече… Той се претърколи заедно с нея, озова се върху нея и започна да се движи, докато Елизабет не почувства удоволствието, което търсеше. Едва тогава Джак си позволи да свърши.
Много по-късно Джак лежеше по гръб и гледаше тавана, сбърчил чело, докато си мислеше за Джонатан и възможността той да бе свързан с бандата и как това можеше да се отрази на Елизабет. Не му се искаше тя да бъде замесена в това.
— Какво има? — попита го тя и го погледна, сякаш се опитваше да проникне в мислите му и да разбере какво го тревожеше. — Изглеждаш толкова мрачен… разтревожен.
Джак погледна към нея и се усмихна леко.
— Не съм разтревожен. Просто напоследък се случват толкова много неща и аз се страхувам, че можеш да бъдеш наранена. — Той вдигна ръка и я погали по бузата.
— За какво говориш?
Джак си пое дълбоко дъх. Той се бе питал колко можеше да й каже и внезапно реши, че трябваше да бъде напълно откровен. Всъщност, да й се довери, може би беше най-умното нещо, което можеше да направи. Елизабет може би беше чула случайно нещо, което можеше да му помогне — или да обвини съпруга й, или да докаже невинността му.
— Твоят съпруг…
— Какво за него? — Тя не можеше да си представи, че Джонатан можеше да има нещо общо с каквото и да било. Елизабет го държеше в инвалидната му количка, той се оплакваше и правеше живота й непоносим, но като се изключеше всичко това, той беше напълно безполезен за нея, освен когато…
Джак се подпря на лакът и я погледна.
— Мислех върху дейността на бандата и съм убеден, че Ел Диабло има информатор в града. Успях да намаля броя на заподозрените до двама.
— И кои са те? Твоят информатор обади ли се?
— Още не. За това се досетих сам.
Елизабет изглеждаше объркана, докато се опитваше да си представи до кого беше стигнал Джак.
— И какво научи?
— В Дел Фуего има само двама души, които са знаели предварително за пратката с оръжие. Фред Халоуей и…
— Не може да е бил Фред — бързо застана тя в защита на шерифа.
— И… — той замълча, тъй като не му се искаше да каже това. — Твоят съпруг.
— Джонатан? — Тя се втренчи с широко отворени очи в него и пребледня. — Смяташ, че Джонатан е свързан по някакъв начин с Ел Диабло?
— Ако не е самият Ел Диабло — заяви твърдо Джак. — Съжалявам, но двамата с Фред са най-вероятните заподозрени.
— Но Джонатан е парализиран! Той не може да е бил замесен в обирите. Господи, защо му е било да стрелят по него в банката, ако е Ел Диабло?
Джак сви рамене.
— Може би нещо е объркало плановете им. Може би Джонатан е трябвало само да бъде леко ранен. Не знам. А що се отнася до това, че е парализиран, той все още е в състояние да изпраща съобщения до съответните хора, ако приемем, че той е информаторът. Според генерала във форта…
— Искаш да кажеш…
— Нали познаваш генерал Ларсън?
— Да, той и съпругата му са наши близки приятели.