— Е, според него Джонатан е бил един от малкото хора, които са знаели подробностите за пратката с оръжие, а онзи, който е информирал Ел Диабло, определено е знаел всички подробности.
— Няма начин това да е бил Джонатан — защити тя съпруга си.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Джонатан може да е много неща, но не е престъпник.
— Тогава можеш ли да се сетиш за някой, с когото той може да е споделил случайно за пратката с оръжие или за парите в банката? Някой, който незабавно би уведомил Ел Диабло и бандата му?
— След престрелката при него идваха толкова много хора. — Тя изглеждаше объркана, докато се опитваше да си спомни всички, които бяха посетили банкера. — Не знам дали мога да посоча някого от тях като човека, когото търсиш. Всички те са ни близки приятели.
— Помисли. Някой да е говорил с него насаме? Някой да се е държал тайнствено?
— Не. Аз бях с него почти през цялото време. Не може да е Джонатан. Просто не е възможно. Като негова съпруга, мислиш ли, че нямаше да знам, ако той беше Ел Диабло? Мислиш ли, че нямаше да забележа странни съобщения или отсъствия? Джонатан не се е държал така. Никога.
Джак замълча и започна да обмисля връзките на Фред като се опитваше да си представи новия шериф като информатор на бандата и се чудеше дали Стив се бе справил успешно.
— Вярваш ми, нали? — попита го разтревожено Елизабет.
— Разбира се — увери я той, придърпа я към себе си, за да я целуне, и сложи главата й на рамото си.
Елизабет се почувства по-спокойна. Последното нещо, от което се нуждаеше Джонатан, бе да разбере, че го подозираха в съучастие с Ел Диабло.
— Просто ми се иска да можех да открия липсващата брънка.
— Може да не е замесен само един човек — предположи тя.
— Възможно е, но аз лично се съмнявам в това. Когато има замесени няколко души, хората са склонни да започнат да говорят, а бандата на Ел Диабло е позната със своята тайнственост.
— Стига вече с този Ел Диабло — каза тихо Елизабет и го целуна леко, за да отвлече вниманието му от мислите за бандата.
— Права си.
И двамата забравиха за бандата.
След повече от час тя се облече и се приготви да си тръгне. Джак я прегърна и я целуна още веднъж.
— Не искам да си тръгваш… никога.
— Иска ми се да остана, но няма как. И без това да идвам тук е достатъчно опасно.
— Знам и съжалявам, че те поставих в такова положение.
— Вината не е твоя. Аз идвам, защото имам нужда от теб, Джак. Никога няма да разбереш колко много означава за мен времето, прекарано с теб.
Той я притисна към себе си за малко, след което я остави да си тръгне. Елизабет излезе безшумно от стаята.
— Какво правиш тук? — попита Ел Диабло, когато застана пред Хадли, който я очакваше в сенките на предната веранда.
— Ти къде беше? — попита Хадли. — Чакам те от часове.
— Това не е твоя работа. Нямахме уговорена среща. Моят живот засяга само мен.
— Не за дълго — каза мрачно Хадли.
— За какво говориш?
— Мейджърс уби Съли и избяга.
— Винаги съм знаела, че Съли е идиот!
— Е, сега вече е мъртъв идиот, но това не променя нищо. Трябва да се махнеш оттук. Когато Мейджърс се върне и разкаже на Логан какво знае, те ще се досетят коя си.
— С колко време разполагам?
— Кой знае? Учудвам се, че съм успял да го изпреваря, но той пътува с певицата от кантината и това вероятно го е забавило малко.
— Може би имам нещо, с което мога да го забавя още малко — каза замислено Ел Диабло. — Доколкото знам, никой в града не е информиран, че Мейджърс работи за Логан. Ако Логан го няма, за да го спаси, когато се върне, можеш да пишеш Люк Мейджърс за мъртвец.
— Защо смяташ така?
— Преди няколко седмици един ловец на глави доведе мъж, за когото твърдеше, че е Мейджърс, и градът за малко щеше да се разбунтува. Няма да повярваш колко бяха възбудени всички. Логан и Халоуей едва успяха да разпръснат тълпата. Ако Логан умре и Мейджърс се появи в града, несъмнено ще увисне на въжето.
— Харесва ми начинът ти на мислене.
— Както винаги. — Ел Диабло се усмихна.
— Да се погрижа ли за Логан?
— Не. Ти не се показвай.
— А Джонатан?
— Не се тревожи за него. Той е в леглото си и няма да мръдне оттам, ако не го преместя.
— Горкото копеле — отбеляза Хадли.
— В това за копелето си прав. Когато свърша с Логан, ще се махнем оттук. Колкото повече се отдалечим от този град и хората в него, толкова по-добре. Това място отдавна ми е омръзнало. Имаш ли пари?
— Дяловете ни от продажбата на оръжието са у мен.
— Добре. С тях можем да стигнем далеч, и то бързо.
Ел Диабло изчезна в къщата. След десет минути водачката на бандата се появи облечена изцяло в черно. Хадли кимна одобрително.