— Млъкни! Ти ще отидеш в затвора за доста дълго време, ако преди това не те обесят. А сега хвърли този револвер много бавно и се отдръпни от него!
Люк направи каквото му казваха, с надеждата, че ще успее да каже на някой, който бе готов да го изслуша, какво се бе случило в действителност.
Двамата крадци осъзнаха, че са в капан между шерифа на улицата и заместника му в банката, сложиха оръжията си на земята и вдигнаха ръце.
Когато заместникът изведе Люк навън, шерифът Сам Грегъри се усмихна.
— Виж ти, виж ти, и това ако не е Люк Мейджърс. Ръцете ни сърбяха да те пипнем. Изглежда, че да те държим под око е било умна идея. Мислеше си, че просто можеш да дойдеш тук и да ни окрадеш, а?
— Шерифе, Джонатан Харис е улучен — уведоми го заместникът му.
— Мъртъв ли е?
— Не, още диша.
— Тогава някой да извика доктора, и то бързо. Искам да знам какво е състоянието му. — Той се обърна към арестуваните. — Вие тримата, вдигнете ръце високо. Да вървим. Имам една хубава килия, която ви очаква.
Люк се опита да му обясни какво се беше случило в банката.
— Шерифе, опитах се да обясня на заместника ви, че извадих револвера си, защото…
— Кажи го на съдията и на съдебните заседатели, Мейджърс. Сега отиваш в затвора.
— Но, шерифе, аз бях там, защото се опитвах да получа заем!
Това се стори доста смешно на Грегъри.
— И тези двамата също, Мейджърс. Ще ви изправим пред съда веднага щом успеем да намерим съдията и съдебните заседатели и тогава ще можеш да им обясниш всичко. Засега си арестуван за банков обир!
— Господи! Какво се е случило? — извика една красива жена на шерифа; лицето й беше пребледняло от ужас.
— Елизабет… — шерифът изглеждаше разтревожен.
— Мисля, че чух стрелба, Сам. Какво се е случило? Къде е моят Джонатан? Всички ли са добре?
— Джонатан е вътре. Вече отидоха да извикат доктора — каза той.
— О, господи! — Елизабет Харис се втурна в банката, без да изчака да чуе всичко.
Докато вървеше към затвора, Люк усети как го обзема гняв. Той бе дошъл в града само заради заема! Не бе дошъл да ограбва проклетата им банка! Никой не искаше да го слуша. Те почти го бяха осъдили, при това не само за банков обир, но и за това, че бе застрелял служител на банката. Можеше само да се надява, че когато Харис се възстановеше, щеше да им разкаже какво се бе случило в действителност. Дотогава щеше да му се наложи да изчака — арестуван и хвърлен в затвора за престъпление, което не беше извършил.
Когато заместник-шерифът ги заключи в килията и си тръгна, двамата бандити се втренчиха в Люк с неприкрит интерес.
— Значи ти си известният Люк Мейджърс — каза спокойно онзи, който се казваше Карсън. — Чувал съм много за теб.
Люк го изгледа с отвращение.
— Значи си бил в банката, за да получиш заем, а? — каза раненият крадец, който се казваше Джоунс, като се усмихваше на глупостта на Люк.
— По дяволите, трябвало е да вземеш заема си по нашия начин. Ако го беше направил, сега щяхме да сме далеч оттук и да делим парите. — Карсън го гледаше гадно. Ако Мейджърс не се беше оказал в банката, сега те щяха да са още на свобода.
— Може да съм всякакъв, но не съм крадец.
Карсън сви рамене с безразличие.
— Няма никакво значение дали си бил с нас или не. Единственото, което има значение, е какво си мислят те.
Думите на Карсън не се понравиха на Люк, но той знаеше, че това беше истината. Той бе видял как бе реагирал банкерът на присъствието му. А хората в града го отбягваха, откакто бяха научили кой е. С малко пари и с подкрепата само на Джеси нещата не изглеждаха добре. Люк се зачуди каква перверзна приумица на съдбата го беше довела дотук. Трябваше да намери начин да каже на Джеси да изпрати телеграма на Джак в Уейко. Той вероятно беше единственият човек, който можеше да го измъкне от тази каша.
Джак беше в Уейко в деня след обира, когато шефът му, капитан Стив Лафлин, го извика в кабинета си.
— Току-що научих, че трима души от бандата на Ел Диабло са били заловени в Дел Фуего по време на банков обир. Банкерът е бил застрелян и е в критично състояние. Шерифът се тревожи, че може да се случи нещо, и иска помощ. Ти ще отидеш да му помогнеш.
— Бандата на Ел Диабло. — Джак беше изненадан, че изобщо са успели да заловят членове на тази банда. — Те са бързи, жестоки и не се колебаят да убиват. Сигурно нещо се е провалило, щом са били заловени. Чудя се какво ли се е случило?
— Можеш да разбереш това, когато стигнеш там. Искам да помогнеш на шерифа с каквото можеш, но също така и да останеш и да разбереш нещо за самия Ел Диабло. Виж какво ще ти кажат арестуваните, какво ще успееш да измъкнеш от тях. Бандата тероризира този край от доста време и аз имам заповеди от най-високо равнище да ги спра с всички възможни средства — и колкото се може по-бързо. Действай по своя преценка.