— Колко е часът, Фред? — попита капитанът, който се питаше какво беше задържало Логан.
— Минава девет. Мислиш ли, че Джак е имал някаква друга работа тази сутрин?
— Не ми е споменавал нищо. Ще отида да го потърся. Искаш ли да дойдеш с мен, или предпочиташ да ме изчакаш тук?
— Ще те изчакам. Ти върви.
Стив отиде в хотела и се качи в стаята на Джак. Той почука на вратата, но никой не му отговори.
— Джак… вътре ли си? — извика той и почука отново. Едва тогава той го чу — тих, едва различим стон, който дойде отвътре.
— Джак? — Стив долепи ухо до вратата и дочу отново същия звук.
Той изтича по стълбите и спря пред рецепцията.
— Трябва да вляза в стаята на рейнджър Логан — заяви той на служителя.
— Страхувам се, че не мога да ви пусна без негово разрешение.
— Виж, аз съм шефът му и мисля, че нещо не е наред. Откъм стаята му чух странен шум, който ми прозвуча като стон. Вратата трябва да бъде отключена, за да проверя какво става.
Мъжът, изглежда, не му повярва напълно, но все пак се съгласи. Той имаше намерението да остане с този мъж през цялото време, за да се увери, че нищо в стаята нямаше да бъде докоснато.
— Господин Логан? — извика служителят, когато почука на вратата на Джак.
Когато никой не му отговори, той отключи вратата. Двамата влязоха вътре и за ужас на служителя видяха тялото на Джак проснато на пода.
— Извикайте лекар, веднага! И някой да повика шериф Халоуей! — започна да издава заповеди Стив на вцепенения мъж до себе си.
Служителят на хотела излетя през вратата; Стив се надяваше, че той беше запомнил инструкциите му.
Капитанът огледа приятеля си, който лежеше неподвижно на пода, и голямата рана на гърба му, от която бе изтекла много кръв. Той опипа пулса му и се успокои малко, когато го намери.
— Джак? Чуваш ли ме? — Той се наведе към устните му, в случай че Джак можеше да говори. — Кой направи това с теб? Ел Диабло ли беше?
Но Джак не му отговори. Той лежеше неподвижно и дишаше тежко и на пресекулки.
На Стив му се строи, че измина цяла вечност, преди лекарят да се появи; когато докторът най-сетне влезе в стаята, капитанът изпита огромно облекчение.
— Не съм го местил. Страхувах се да го направя, преди да го прегледате.
— Можем да го преместим сега. Искам го на леглото — каза доктор Майкълс.
Двамата вдигнаха внимателно Джак върху леглото и лекарят започна прегледа. Стив отиде да затвори вратата на стаята.
— Ще оживее ли? — попита капитанът, който вече не можеше да понася неизвестността.
— Изглежда, че острието е било отклонено от ребро; в противен случай той вече щеше да е мъртъв.
— Ще се оправи ли?
— Мисля, че да, но е загубил много кръв.
— Направете всичко по силите си, за да го спасите — настоя Стив. — Не искам този човек да умре.
— Нито пък аз — отвърна лекарят и продължи работата си.
На вратата се почука и Стив я отвори. Отвън бе застанал Фред Халоуей.
— Какво е станало? — Той погледна покрай Стив към леглото, на което Джак лежеше по корем.
Капитанът излезе навън и затвори вратата след себе си.
— Миналата нощ някой се е опитал да убие Джак.
Фред беше шокиран.
— Но кой? Защо?
— Ел Диабло. Кой друг? Джак сигурно е започнал да се приближава твърде много до истината.
Той се радваше, че беше прекарал цялата нощ с Фред. Това сваляше подозренията от шерифа.
— Значи знаеш кой е Ел Диабло?
— Имам доста добра представа. Когато се уверя, че Джак ще се оправи, двамата с теб ще отидем да посетим един от най-известните граждани в Дел Фуего.
— Кой е той? Как успя да го откриеш?
— Джак работеше по няколко следи. Той успя да научи имената на всички, които са знаели предварително за пратката с оръжие за форта. Ларсън му казал, че само двама души в града са знаели — ти и Джонатан Харис.
— Искаш да кажеш, че аз също съм бил заподозрян?
— Никой не беше извън подозрение известно време, но вече знаем истината.
— Харис не може да е направил това! Та той е парализиран! Невъзможно е да е дошъл незабелязано тук, камо ли да е надвил Джак — възрази Халоуей.
— Това е вярно, но Ел Диабло има на разположение цяла банда. Можел е да нареди някой от хората му да свърши работата. Сигурно е сметнал, че никой друг не е знаел какво е научил Джак и че ако го елиминира, ще остане на свобода. Само че е сгрешил.
Фред поклати глава с отвращение.
— Какво е състоянието на Джак?
— Лекарят каза, че ще се оправи. Да влезем вътре и да изчакаме, докато свърши.
Двамата се върнаха обратно в стаята и видяха, че лекарят вече си мие ръцете.
— Някой от вас ще може ли да остане при него? — обърна се докторът към Стив. — Тук трябва постоянно да има човек, докато той не дойде в съзнание.