— Разбирам — каза капитанът. — Аз ще остана.
Лекарят кимна.
— Добре. Трябва да се върна в кабинета си. Ще изпратя една от жените, които работят за мен, да остане с вас и да го наблюдава. Ако състоянието му се промени, уведомете ме незабавно.
— Няма ли да бъде по-добре да го закараме в кабинета ви?
— Не ми се иска да го местим още сега. Уведомете ме, ако започне да се свестява.
— Ще го направя — обеща Стив.
Той се разкъсваше между нуждата да тръгне след Ел Диабло и необходимостта да остане при приятеля си.
— Ще се върна в затвора и ще кажа на заместник-шерифа какво се е случило. След това ще дойда пак тук. Имаш ли нужда от нещо? — попита Фред.
— Точно сега единственото нещо, от което имам нужда, е да заловя Ел Диабло — отвърна капитанът, без да сваля очи от Джак, който лежеше пребледнял върху леглото.
Джак имаше чувството, че беше обгърнат от пронизващата болка, която чувстваше. Искаше му се да изпищи, да извика пред всички, които искаха да го чуят, името на жената, която го беше предала, но не можеше да събере достатъчно сили за това. Той дочуваше гласове, които сякаш бяха отдалечени много от него, но не можеше да им каже нищо. Стори му се, че всичките му усилия бяха безнадеждни, и той отново се остави да бъде обгърнат от студената тъмнина и болката. Отново изпадна в безсъзнание.
Няколко часа по-късно Джак се събуди. Той отвори очи и видя Стив да седи близо до прозореца и да гледа навън. Джак се опита да го повика, но успя само да изпъшка.
— Капитан Лафлин. Той започва да се съвзема — каза сестрата.
Стив отиде бързо до леглото.
— Джак! Аз съм, Стив. — Той се наведе над приятеля си, за да чуе какво се опитваше да му каже Джак.
— Стив… — Гласът му бе едва доловим.
— Кой направи това? Кой те намушка? — попита капитанът.
Спомени за миналата нощ започнаха да се преплитат в трескавия мозък на Джак. Той затвори очи, когато усети болката от предателството на Елизабет. Никога не бе смятал, че е способна на такава измама. Но тя го беше направила. Той я беше видял. Елизабет Харис се беше опиталата го убие.
— Харис… — беше единственото, което успя да каже. Думата беше изречена почти като стон и Стив едва успя да я долови.
— Прав беше. През цялото време си бил прав — каза му капитанът. — Оттук нататък аз ще се погрижа за всичко.
Джак искаше да го спре, да му каже, че говореше за Елизабет, а не за Джонатан, но не можа да събере достатъчно сили, за да го повика отново. Искаше му се да попречи на Стив да се появи неподготвен при нея, но беше твърде слаб, за да му каже кой Харис беше Ел Диабло. Болката отново го обгърна и той изгуби съзнание за пореден път.
— Бил е Харис — каза Стив на Фред.
— Да отидем да разберем как копелето е успяло да направи това. Сигурно е имал помощник.
— Ще останете ли с него? — попита Лафлин сестрата.
— Да, но вие трябва да кажете на доктор Майкълс, че пациентът му е бил в съзнание за няколко минути.
— Ще му кажем по пътя.
Двамата тръгнаха да излизат от стаята, но Стив се спря на вратата, за да хвърли един последен поглед на Джак. Докато стоеше там, той извади револвера си и провери дали е зареден. Когато го върна обратно в кобура, вече беше готов да се изправи лице в лице с човека, който се наричаше Ел Диабло, водачът на печално известната банда убийци.
Те спряха за малко в кабинета на лекаря, след което продължиха по пътя си.
— Не мислиш ли, че трябва да вземем няколко заместници с нас? — попита Халоуей. — Харис може да е опасен.
— Ако се опита да ми създава неприятности, няма да живее много дълго — отвърна тихо капитанът.
Фред кимна и не каза нищо повече, докато вървяха по улиците към къщата на банкера. Когато стигнаха до къщата, двамата се качиха на предната веранда и почукаха на вратата.
— Мислиш ли, че е напуснал града? — попита Фред, когато никой не им отвори.
— Защо да го прави, ако мисли, че Джак е мъртъв? — Стив заудря отново по вратата, този път по-силно. Когато чу някакви викове отвътре, той нареди на Фред: — Мини отстрани и виж дали можеш да видиш нещо през прозорците.
Фред изчезна зад ъгъла.
— Стив! Разбий вратата!
Стив се хвърли с рамо срещу вратата и я разби. Миг по-късно Фред вече беше зад него.
— Какво видя?
— Харис. Лежеше в леглото си и викаше за помощ. — Стив извади револвера си. Двамата влетяха в спалнята и намериха банкера да лежи в леглото си.
— Слава богу, че дойдохте! — извика Джонатан, когато ги видя. След това забеляза револвера в ръката на капитана и потръпна. — Значи знаете…