— Какво да знаем?
— За Елизабет и брат й!
— За какво говориш? — попита Фред.
— Не знам как съм могъл да бъда толкова глупав. Тя е била през цялото време! Елизабет е член на бандата!
— Жена ти? — Фред беше шокиран.
— Да! Тя им е давала информация. Тя знаеше всичко за банката, а и беше с мен на вечерята, по време на която генералът и аз обсъждахме подробностите по доставката на оръжието.
— Това не доказва нищо — каза Стив, който се съмняваше в разказа му и мислеше, че Джонатан се опитва да го подведе по лъжлива следа. — Къде е тя, Харис? Искам да говоря с нея.
— Точно това се опитвам да ви кажа. Тя замина! Брат й се появи тук миналата нощ. Те стояха на верандата, но аз успях да чуя всичко, за което си говореха. Не знаеха, че мога да ги чуя, иначе вече щях да съм мъртъв. — Лицето му почервеня от гняв, докато им разказваше какво беше чул. — Проверихте ли вече как е Логан? Тя искаше да отиде в хотела, за да го убие, и сигурно го е направила, защото след малко се върна и двамата с брат й тръгнаха веднага.
— Казваш, че според теб собствената ти жена е член на бандата на Ел Диабло?
— Точно това ви казвам! Всъщност, ще ви кажа нещо повече! Елизабет не е просто член на бандата. Тя е Ел Диабло!
— Ел Диабло е жена? — Фред бе изпълнен с възмущение, когато си спомни всичките си разговори с Елизабет след обира в банката. Тя беше успяла да заблуди всички.
— Кой е бил по-подходящ от нея да събира информация? Кой би я заподозрял? Трябваше да се досетя по-рано, но продължавах да вярвам, че… — Той се задави от емоциите си и няколко секунди не беше в състояние да каже нищо.
— В какво си продължавал да вярваш, Джонатан? — подкани го Халоуей с надеждата, че банкерът можеше да им даде някаква следа.
— Продължавах да вярвам, че тя ме обича.
Стив и Фред се спогледаха недоверчиво; те все още не можеха да повярват на разказа му.
— Рейнджър Логан е бил нападнат миналата нощ, но не е убит — информира го Стив.
— Слава богу. Той може да ви каже, че съм прав! Той може да ви каже, че Елизабет се е опитала да го убие!
— Джак говори за кратко с нас, но успя да изрече само „Харис“.
— И вие сте решили, че става дума за мен? Мислите, че съм замесен във всичко това? Затова нахълтахте тук с извадено оръжие! — Банкерът се втренчи в тях с объркване и гняв.
— Точно така.
— И според вас аз съм планирал обира на собствената си банка и след това съм казал на бандитите да стрелят по мен, за да изглежда по-убедително? Твърде страхлив съм, за да се реша на такова нещо. И ако наистина смятате, че съм бил аз, как бих могъл да нападна Логан? Няма начин да стигна до него, а дори и да имаше, какво би могъл да направи един мъж в инвалидна количка на един силен мъж, какъвто е Логан?
— Можел си да накараш някой от бандата да свърши работата вместо теб.
— И затова съм се оставил да лежа тук съвсем сам в това легло в продължение на повече от дванадесет часа! Казвам ви, че е била Елизабет. Тя е човекът, когото търсите. Ние сме женени само от няколко години и през цялото време тя ме е използвала.
Фред и Стив знаеха, че той е прав. Те осъзнаха също така, че бяха изпуснали възможността да арестуват водача на бандата. Единственото им утешение беше, че след като вече знаеха самоличността на Ел Диабло, можеха да намерят Елизабет и да я изправят пред правосъдието.
— Какво ще правите с мен? — попита банкерът, докато двамата се съвещаваха на тих глас.
— Нищо, Джонатан. Ще изпратим някой да се погрижи за теб.
— Ще тръгнете ли след нея? Те заминаха миналата нощ, но не знам накъде са се отправили.
— Ще тръгнем след тях веднага щом се подготвим.
— Надявам се да я заловите. Надявам се да я обесите. — Отмъщението беше единственото нещо, за което той можеше да мисли. Жената, която беше обичал, беше отговорна за това, че той щеше да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка. Тя беше крадла, лъжкиня и убийца. Джонатан се надяваше Елизабет да бъде заловена скоро.
Глава двадесет и четвърта
Люк почти се зарадва, когато забеляза Дел Фуего в далечината. Той не можеше да нарече това място свой дом, но поне отново бе успял да се върне при Джак и най-накрая можеше да оправи цялата бъркотия, в която се беше замесил. Той се надяваше Джак да е в кабинета на шерифа, когато пристигнеха, защото след смъртта на Грегъри не му беше известно кой знаеше за работата му под прикритие.
— Вижте! Този път някой наистина е довел Мейджърс! Викът беше подет от хората на улицата и гражданите започнаха да излизат тичешком от сградите, за да огледат тримата ездачи. Скоро зад тях се бе образувала огромна тълпа, която ги следваше неотлъчно по пътя им към затвора.