През ума му мина една ужасяваща мисъл — той й беше казал за Люк! Джак се молеше приятелят му да беше все още жив, молеше се Джеймсън да го беше заловила и измъкнала от лагера на бандата.
Съзнанието за това, че може би беше отговорен за смъртта на Люк, го измъчваше и не му позволяваше да си почине. Джак лежеше нещастен и му се искаше да има сили, за да стане от леглото и да тръгне след Елизабет. Той нямаше представа къде беше отишла тя, но беше готов да претърси цялата земя и нямаше да намери покой, докато не я откриеше.
— Добре ли сте, господин Логан? — попита сестрата, която забеляза свирепото му изражение и се запита дали болката не се беше засилила.
— Не и няма да се почувствам по-добре, докато не стана от това легло — отвърна той.
— Трябва да си починете. Раната ви е толкова тежка, че съм сигурна, че ще останете в леглото доста време.
Джак знаеше, че сестрата е права. Той не би могъл да стане, ако се опиташе, и дори нямаше сили за такъв опит. Поне засега.
На вратата се почука и сестрата отиде да отвори.
— Да?
— Казвам се Коди Джеймсън и искам да говоря с рейнджър Логан.
— Съжалявам, но…
— Пуснете я — успя да каже Джак.
Сестрата го погледна, видя решителния му поглед и отвори вратата.
— Джеймсън. Ти се върна. — Гласът на Джак не беше силен, но волята му беше желязна.
Коди седна, шокирана от вида на рейнджъра. Целият му гръб беше превързан, а лицето му беше пребледняло.
— Какво е станало с теб?
— По-късно. Доведе ли Мейджърс? — Той зачака напрегнато отговора й.
— Да. Сега той е заключен в затвора. Затова и дойдох тук. Исках лично да ти кажа.
Джак не можеше да повярва, че нещата се бяха наредили толкова добре.
— Добре… добре. Нямах новини от теб толкова дълго! Започнах да се тревожа, че може да ти се е случило нещо.
— Не беше лесно, но успях да се справя. Този път определено си заслужих парите до последния цент. — Тя си спомни обвиненията на Люк, че вършеше това само заради парите. Тази мисъл я натъжи, защото тя се нуждаеше от тези пари, за да издържа семейството си. Защо иначе щеше да поема такива големи рискове?
— Ще се погрижа да си получиш парите. В хотела ли ще отседнеш?
— Да.
— Добре. — Джак се отпусна и затвори очи за миг.
— Какво се е случило с теб? — попита го Коди.
— Имах среща с Ел Диабло.
— Ел Диабло е бил тук? — Тя беше шокирана. — Кой е той?
Джак отвори очи и я погледна. В ума му започна да се оформя една мисъл. Щом беше успяла да залови Мейджърс, значи беше най-добрата в занаята си. Може би, просто може би…
Когато Стив и Фред се върнаха в кабинета на шерифа, те с изненада видяха три чужди коня, вързани пред сградата, и голяма тълпа, която се беше събрала пред входа.
— Какво става тук, по дяволите? — попита Стив.
— Мислиш ли, че някой е довел някой от бандата?
Двамата тръгнаха забързано напред.
— Този път са го пипнали! — извика нечий глас към тях, докато си проправяха път през навалицата.
Стив влезе първи, последван на една крачка от Фред. Той видя мъжа в килията и осъзна, че това трябва да беше Мейджърс.
— Кой го доведе?
— Коди Джеймсън, ловецът на глави — отвърна единият заместник-шериф. — Тя искаше да говори с Логан, така че ние заключихме Мейджърс.
Стив кимна и се отправи към килията. Фред и заместниците се напрегнаха в очакване да видят какво щеше да направи капитанът.
— Ти ли си Люк Мейджърс?
— Същият — отвърна Люк. — Трябва да се видя с Джак Логан, но ми казаха, че е бил ранен.
— Така е. Той е на легло в хотела. Какво ще кажеш да отидем да го посетим заедно?
Люк бе очаквал проблеми, очаквал бе този човек да му каже, че ще гние в килията, докато Джак се възстанови. Учуденият му поглед накара Стив да се разсмее.
— Джак ми каза, че работиш за него. Ще те измъкнем оттук. Мисля, че вече си се нагледал достатъчно на този затвор.
Люк не можеше да опише радостта и облекчението, които изпита при думите на капитана.
— Прав си.
Стив му се усмихна и влезе в другия кабинет, в който Халоуей държеше ключовете за килиите. След това се върна и отключи килията.
— Благодаря — каза Люк, докато излизаше.
Заместниците бяха шокирани от действията на рейнджъра.
— Какво правиш? Това е Люк Мейджърс! Не можеш да го пуснеш! Той е един от тях!
Фред се обърна към хората си.
— Мейджърс работеше под прикритие за нас през цялото време. Той никога не е бил част от бандата им и не е взимал участие в противозаконните им действия. Логан го нае за да открие самоличността на Ел Диабло и скривалището на бандата.
Тази новина изненада още повече заместниците му. Те гледаха безмълвно как Люк закопчава колана с револвера си, който Коди беше оставила в кабинета на шерифа. Видяха с удивление как стрелецът се приготвя да излезе от затвора заедно с капитан Лафлин.