— Не мога да повярвам!
— Повярвайте го — настоя Фред. — Той работеше за нас през цялото време.
— Какво да правим с хората отвън? — попита един от заместниците, когато забеляза тълпата на улицата пред затвора.
Фред погледна Стив.
— Искаш ли ти да се оправиш с тях?
— С удоволствие. — Стив излезе навън и застана срещу гражданите. — Можете да си вървите. Люк Мейджърс беше доведен и ще бъде пуснат на свобода.
— За какво говориш? — извика вбесен един от мъжете. — Той уби Сам и Дейвис и рани Харис.
— Не е бил той. Мейджърс беше нает от рейнджърите, за да проникне в бандата. Той е един от нас и аз няма да търпя някой да твърди противното. Той не е виновен в никакво нарушение на закона.
— Но Харис каза, че той е стрелял по него!
— Харис греши. Мейджърс е на наша страна. Сега си вървете. Не искам неприятности, а такива ще има, ако не се приберете по домовете си веднага.
Хората започнаха да се разпръскват. Настроението им беше мрачно, но откритата им враждебност се беше изпарила. Един от тях се спря и погледна назад.
— Ама той наистина ли е работил за рейнджърите?
— Да. Кажи това на всички.
Мъжът кимна и се отдалечи.
Стив се надяваше, че новината ще бъде разпространена бързо из града и Люк няма да бъде застрашен повече. По-късно той щеше да пусне телеграми до близките градове, за да ги уведоми, че заповедта за задържането и обявената награда за Мейджърс се отменят.
— Готов ли си да се видиш с Джак? — обърна се Лафлин към Люк.
— И още как!
— Искаш ли да дойдеш с нас, Фред?
— Не, ще остана тук с момчетата, в случай че възникнат някакви проблеми. Мини след това да ми кажеш как е Джак.
Двамата тръгнаха.
— Джак ще се зарадва, когато разбере, че си се върнал.
— Как беше с бандата?
— Не беше приятно преживяване. Мога да ви дам местоположението на скривалището им, както и имената на градовете, в които ходят след всеки удар.
— А Ел Диабло? Какво откри за него?
— Ще ти кажа, когато отидем при Джак. Той е човекът, който ме нае за тази работа.
Двамата не казаха нищо повече, докато не стигнаха до хотелската стая. Сестрата им отвори и ги пусна да влязат. Люк зяпна от изненада, когато видя Коди да седи до леглото и да разговаря с Джак.
Тя вдигна очи и се изненада, че го вижда в стаята.
— Ти какво правиш тук?
— И аз щях да ти задам същия въпрос, ако не знаех отговора. При теб всичко опира до парите, нали, Джеймсън? — Тонът му беше презрителен.
— Люк… — успя да промълви Джак, който се измаряше все повече с всяка измината минута.
Люк погледна надолу към приятеля си и осъзна колко сериозна беше раната му.
— Какво е станало с теб?
— Ел Диабло.
— Той е жена, Джак. Не знам името й, но брат й Хадли управлява бандата вместо нея, а тя му изпраща информацията.
Джак се усмихна едва забележимо.
— Ти свърши добра работа за мен, Люк. Но аз открих самоличността на Ел Диабло по най-неприятния начин.
— И коя е тя?
— Елизабет Харис, съпругата на банкера.
Люк и Коди се втренчиха с удивление в него.
— И къде е тя сега?
— Никой не знае — отвърна Стив. — Ние отидохме при мъжа й. Той я е чул да говори с брат си миналата нощ и двамата са напуснали града. Ще взема още двама рейнджъри със себе си и ще тръгна след тях. Люк казва, че знае къде се намира скривалището на бандата и в кои градове се крият след ударите си.
— Така е — потвърди Люк и им разказа каквото знаеше.
— Невероятно — каза Стив. — Ще тръгна веднага щом изпратя телеграми на двамата рейнджъри и се уговоря с тях да ги посрещна по пътя.
— Искам да дойда с теб — каза Люк. Тази жена беше толкова жестока. Тя бе убила Сам Грегъри и се беше опитала да убие Джак. Люк искаше отмъщение.
— Не. Това вече е работа на рейнджърите. — Лафлин отхвърли предложението на Люк и се обърна към Джак. — Джак, ще дойда да те видя, когато се върна; дотогава се пази. — Той излезе от стаята.
Джак се загледа във вратата, през която беше излязъл шефът му. Той беше бесен. Искаше му се да беше в състояние сам да тръгне след Елизабет. Искаше му се той да бъде човекът, който щеше да я залови. Беше постъпил като глупак и беше истинско чудо, че все още е жив. Джак не беше човек, който прощаваше или забравяше лесно.
Най-сетне Коди заговори. Тя беше озадачена от всичко, което беше видяла и чула току-що.
— Чакай малко. Има нещо, което не разбирам.
Логан я погледна невинно.
— Какво?
— Ти току-що каза, че Люк е свършил добра работа за теб. За какво говореше? — попита тя.