— Люк работеше за мен под прикритие. Когато положението се влоши и градът обяви голяма награда за залавянето му, аз започнах да се притеснявам. — Затова наех теб да ми го доведеш жив.
— И не ми каза истината за него. — Тя беше бясна.
— Не можех да го изложа на риск. Ти трябваше да бъдеш убедена, че той е престъпник; в противен случай може би щеше да се държиш с него по различен начин и да събудиш подозрение.
— И затова ти ме изпрати да го търся, като нарочно ме накара да го мисля за убиец и крадец. — Коди се обърна към Люк. — Ти защо не ми каза истината?
— Не ми говори за истина и лъжа, сестра Мери — отвърна той. — Ти не би познала истината дори ако тя сама ти се представеше.
— Моята работа е измамата.
— А моята работа беше да действам под прикритие. Преди да започнеш да се правиш на толкова ядосана, я ми кажи защо не ми каза, че Джак те е наел?
— Ти беше врагът.
— Аз бях сам сред бандата на Ел Диабло. Трябваше да внимавам какво правя и какво говоря. Не можех да се доверя на никого.
— Люк, трябва да поговорим — прекъсна ги Джак.
Люк погледна Коди, сякаш искаше тя да си тръгне, но Джак отново се намеси.
— Тя остава.
Коди се беше приготвила да си тръгне и се изненада от думите на рейнджъра.
— Люк, искам да тръгнеш след Ел Диабло. Искам да ми я доведеш.
— Но рейнджърите…
— Ти можеш да се справиш. Вие с Коди познавате добре бандата. Знаете как мислят те, къде ходят, какво правят. — Очите му се местеха трескаво от Люк към Коди и обратно. — Искам вие двамата да я намерите и да ми я доведете жива.
— Аз работя сам — заяви Люк. Последното нещо, което искаше, беше да се замесва още повече с тази жена, която го беше предала.
— Люк, ти си ми длъжник.
На Люк му се струваше, че беше тъкмо обратното, но нямаше намерение да спори за това. И той искаше Ел Диабло да бъде спряна също толкова, колкото го искаше и Джак. Трябваше да отмъсти за приятеля си.
— Джеймсън е дяволски добра. Тя те залови, нали? — напомни му Джак. — Искам Елизабет жива и Джеймсън може да свърши работата.
Люк беше в капан и го знаеше. Той искаше Ел Диабло. Искаше да й отмъсти за онова, което беше направила на Джак.
— А рейнджърите?
— Те са добри, но вие двамата заедно сте по-добри от тях. Ако някой може да намери Ел Диабло, това сте вие двамата. Заловете я заради мен и ми я доведете.
— Каква е наградата? — попита Люк, като гледаше към Коди, докато задаваше въпроса си.
— Вдигнахме я на две хиляди долара.
— Е, Джеймсън? — попита Люк, на когото му се искаше да види дали парите са достатъчно, за да изкушат Коди да пътува и да работи с него. — Достатъчно ли е, за да те накара да тръгнеш отново след бандата?
Коди се втренчи в него със студен поглед.
— Ще тръгна след Ел Диабло, но няма да го направя заради парите.
— Значи ще го направите? — поиска да се увери Джак.
— Ще го направим — отвърнаха Коди и Люк, въпреки че и двамата имаха определени съмнения.
Глава двадесет и пета
Коди първа излезе от стаята на рейнджъра. Имаше да свърши доста работа преди дори да си помисли да тръгне с Люк след Ел Диабло. Тя си взе стая в хотела, след което потърси Дебнещия призрак, за да му разкаже за последния обрат на събитията. Намери индианеца да се грижи за конете им близо до конюшнята.
— Когато получа наградата за Мейджърс, искам да вземеш парите и да ги занесеш у дома вместо мен.
— Ти какво ще правиш?
— Коди му разказа набързо какво беше научила за Люк и за връзката му с Логан. Дебнещия призрак се изненада, когато научи, че Люк вече не беше човек извън закона.
— Сега рейнджър Логан иска да тръгна с Мейджърс след Ел Диабло.
— Рейнджърите не я ли търсят вече?
— Да, но Логан вярва, че с Мейджърс ще я намерим по-бързо от тях.
— И ти не искаш да яздя с теб? — Той беше настроен скептично към плана й.
— Ще бъде по-добре да занесеш парите от наградата у дома. Знам, че семейството ми има нужда.
— Ще го направя, но се питам дали ще бъдеш в безопасност с този човек.
— Ще се оправя. Преди това обаче трябва да направя някои проучвания. Трябва да науча каквото мога за Елизабет Харис и брат й.
— И аз ще поразпитам наоколо, преди да тръгна.
— Благодаря. Ти си страхотен приятел. Не знам какво щях да правя без теб.
— Надявам се да не ти се наложи да разбереш това твърде скоро.
Коди остави индианеца и се запъти към дома на Елизабет Харис. Една жена, която Фред беше наел да се грижи за банкера й отвори вратата и на Коди беше позволено да говори с Джонатан, който седеше в инвалидната си количка в дневната.
— Казвам се Коди Джеймсън и рейнджър Логан ме помоли да проуча миналото на жена ви, за да видя дали няма да открия следи, които биха ни показали накъде може да е тръгнала.