Джонатан я огледа скептично, след което реши да й отговори. Той беше готов да каже всичко на всеки, който го попиташе, ако това щеше да помогне Елизабет да бъде заловена по-бързо.
— Какво искате да знаете?
— Къде е израснала? В какво семейство?
— Елизабет и брат й са родени и израснали в Ню Орлийнс. След войната се преместили в Тексас.
— Имат ли някакви роднини там?
— Не. Поне аз не знам.
— Жена ви има ли близки приятели?
— Сара Грегъри беше най-добрата й приятелка. Двете прекарваха доста време заедно. Имахме много познати. — Той изброи набързо всички жени, с които Елизабет се бе срещала.
— Благодаря. И тъй като познавате добре жена си…
Джонатан я прекъсна със саркастичен смях.
— Да я познавам ли? Никога не съм я познавал.
— Разбирам. Но можете ли да се сетите за място, на което тя би отишла, ако се опитваше да се скрие?
Банкерът поклати глава.
— Иска ми се да можех, но като се изключи Ню Орлийнс, тя рядко говореше за пътуване.
— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Ако си спомните нещо, което може да ни помогне, каквото и да е то, уведомете ме.
— Ако искате да прегледате личните й вещи, преди да тръгнете, можете да го направите. Мислех да наредя да ги съберат и изгорят, но те са все още в спалнята. Вземете всичко, което ви потрябва.
— Много щедро от ваша страна.
— Това не е щедрост — възрази остро банкерът, който вече не можеше да сдържа омразата към жена си. — Искам да я заловите. Искам да я доведете тук, за да мога да видя как ще увисне на въжето. Искам да я заплюя и да й кажа каква уличница е.
Коди разбираше как се чувстваше Джонатан и кимна.
— Искате ли да ми помогнете да прегледам вещите й?
Той завъртя количката си към спалнята и Коди тръгна след него. Измина повече от час, преди да свършат.
— Ще ви уведомя какво е станало, господин Харис.
— Направете го, госпожице Джеймсън. Ще очаквам новини от вас. В момента аз живея само за отмъщение.
Коди долови заплахата в гласа му и разбра, че той нямаше да намери покой, докато Елизабет не бъдеше заловена. Тя го остави, като отнесе със себе си само няколко снимки на Елизабет, включително и снимката от деня на сватбата им. Джонатан вече не я искаше в къщата си.
След това Коди отиде да посети Сара Грегъри, за която банкерът й бе казал, че е най-добрата приятелка на жена му.
— Госпожо Грегъри, аз съм Коди Джеймсън и работя с рейнджър Логан по разкриването на Ел Диабло.
— Ел Диабло? Да не са научили нещо ново? — Очите й заблестяха.
— Вие не знаете ли какво се случи?
— Не. Да не искате да кажете, че са открили нещо? — Коди кимна и Сара отвори широко вратата. — Влезте, моля. Искам да ми разкажете всичко за човека, който уби моя Сам.
Когато Коди се настани в дневната с вдовицата на шерифа, тя се запита как щеше да каже на Сара, че най-добрата й приятелка бе убила хладнокръвно съпруга й. Коди реши, че откровеността беше най-добрата тактика.
— Госпожо Грегъри, през последните двадесет и четири часа се случиха доста неща. — Когато забеляза, че Сара я слуша внимателно, Коди продължи да й разказва за нападението срещу Джак, за залавянето на Люк и, че той бе работил за рейнджърите. — Мейджърс научил, че водачът на бандитите не участва в набезите на бандата си. Всъщност, през цялото време, докато той бил с тях, Ел Диабло нито веднъж не се появил в лагера им. Тогава рейнджър Логан открил, че има връзка между Харис и обирите. Той мислел, че става въпрос за Джонатан, но сгрешил.
— Да не би да казвате, че…? — Ръката на Сара се вдигна към гърлото й и тя пребледня.
— Че наистина е имало връзка между Харис и обирите и тази връзка е била жена му. Елизабет Харис е Ел Диабло.
— Не…
— Страхувам се, че е вярно. В нощта, в която тя изчезна, Джонатан я чул да планира убийството на рейнджър Логан, а когато доведох Мейджърс в града, той потвърди това, защото беше научил, че Ел Диабло е жена.
— Значи е била Елизабет? Елизабет е убила Сам?
— Така изглежда. Люк Мейджърс се закле, че Сам е бил жив по време на бягството на бандитите от затвора. Сам знаел, че Люк работи под прикритие. Не е имало причина Люк да го наранява по какъвто и да било начин.
— Значи Елизабет е влязла в затвора след бягството и го е застреляла… просто така?
Коди не каза нищо.
Сара вдигна насълзените си очи към гостенката си.
— Мислех си, че Елизабет ми е приятелка. Наскоро се срещнахме и поговорихме за онова, което се бе случило с мъжете ни. — Тя поклати глава, сякаш все още не можеше да повярва. — Казах й колко е щастлива, че Джонатан е все още жив, но сега осъзнавам, че тя вероятно е искала и неговата смърт, но нещо е попречило на плановете й.