— Горкият Джейсън. Страхувах се, че съм го ударила твърде силно. — Тя видя повдигнатите вежди на съпруга си и допълни: — Той ме хвана тъкмо когато щях да изляза през вратата. Нямах друг избор, освен да стоваря дръжката на една брадва върху врата му. Доста силно го ударих. Той добре ли е?
— Вероятно е добре, ако се изключат натъртената му брадичка и болките във врата.
Чандра се разсмя.
— Вероятно ни мрази и двамата.
— Уверен съм, че за в бъдеше ще стои настрани от нас и нямам нищо против.
— Не трябва да го обвиняваш за онова, което е сторил баща му.
— Значи ти е казал?
— Да, на сватбеното ни празненство. Страда също колкото теб, Алек, защото и той е изгубил баща си. Тогава е бил просто малко момче. Онова, което се е случило между бащите ви, не е по вина на Джейсън. В крайна сметка, той ти е братовчед.
— Ще помисля върху това, но точно сега повече ме притеснява чичо ти. Той е опасен, Чандра. Копелето ме нападна, докато яздех към Лохли. Утре трябва да се махнем оттук. Страх ме е какво може да се случи с теб, ако останем тук. — Той се огледа край себе си. — Как съм попаднал на това място?
— Оуен те е донесъл. — Тя се обърна, но момчето беше изчезнало. Чандра погледна отново към Алек и забеляза, че той се е намръщил. — Момчето, което ти сметна за бракониер в онзи ден, когато ходихме до езерото.
— Сещам се. Чух те да казваш, че той е спасил живота ми и че е дошъл да те повика. Но не си спомням нищо, след като Седрик скочи от дървото.
— Оуен е видял всичко. Той те измъкнал от дъното на клисурата, в която те хвърлил Седрик, и след това те донесъл тук.
Алек се бе чудил защо цялото тяло го болеше. Сега вече знаеше причината. Забеляза медальона си на врата на Чандра.
— Той дойде при мен с това — обясни тя и започна да сваля украшението от врата си, но Алек я спря.
— Засега го задръж — каза той и видя как златният кръг изчезва обратно в пазвата й. — Това не е най-хубавият хан, нали?
— Не, но за съжаление това е мястото, в което Оуен предпочита да живее. Но господ бди над нас, защото Седрик не знае за това място. Дори аз не знаех, че съществува.
— Да, бе, новичко е — каза той, докато се оглеждаше. — Но тази нощ то е нашият рай. — Всяко движение караше главата му да пулсира толкова непоносимо, че му се завиваше свят. По дяволите! Алек затвори очи, но ги отвори бързо, защото усети, че ще падне от нара. Трябваше да овладее сетивата си, да се пребори с виенето на свят и мъгливия си поглед, защото на следващата сутрин трябваше да напуснат това място. Той се загледа в лицето на Чандра. — Момчето трябва да дойде с нас — каза той, — защото ако Седрик разбере, че то ме е спасило, ще го подгони като бясно куче. Утре се връщаме в Англия.
Чандра знаеше, че Алек не е в състояние да пътува поне още няколко дни. Не желаеше да го тревожи и затова промени темата на разговора.
— Защо не ми каза, че отиваш да се видиш с Джеймс? Какво те накара да скриеш от мен, че над клана ми е надвиснала опасност? Не беше честно. Аз съм тяхна водачка.
— Надявах се да предотвратя точно това, което се случи. — Той забеляза въпросителния й поглед. — В мига, в който научеше, че кланът ти е в беда, щеше да тръгнеш за Шотландия, Чандра. Ако ти бях казал аз, а не Джейсън, аз щях да лекувам ударения си врат. Познавам те. Ти си много по-безразсъдна от мен. Надявах се да измоля аудиенция от Джеймс и да го убедя да не реагира твърде остро срещу клана Морган. Седрик беше провокирал агресивното поведение на хората ти и ги беше накарал да нападнат съседите си. Само той, а не целият клан, трябваше да понесе последствията от действията си. Точно това казах и на краля.
— И?
— Джеймс се съгласи с мен. Армията му беше задържана в Лондон. Засега кланът ти е в безопасност. Седрик обаче скоро ще си получи заслуженото. — „Ако преди това не умре“ — помисли си Алек. Ако някога отново се изправеше пред чичото на Чандра, той щеше да убие копелето! — Ако планът на Джеймс се осъществи, чичо ти ще изживее остатъка от живота си затворен в Тауър. Кралят ни може да изглежда глупав, но в действителност е много лукав. Необходима беше голяма дипломатичност, за да го убедя да промени решението си. Нали осъзнаваш, че той беше решил да изтреби клана Морган?
— Предположих това, когато разбрах какво става в Лохли. Напомних на всички в замъка за случилото се с клана Грегор. Засега нападенията срещу съседите ни са прекратени. — Тя се вгледа в Алек. — Не ми ли вярваше, та реши да говориш от мое име?
— Когато е заложено толкова много, чувствата нямат нищо общо в преговорите с Джеймс, скъпа. Ти си твърде пристрастна. Възможно беше в даден момент, в желанието си да защитиш онези, които обичаш, да загубиш самообладание или да кажеш нещо неподходящо. Това щеше да донесе само нещастие на семейството ти. Затова не ти казах и затова отидох сам.