Двамата тръгнаха през гората. Чандра се стараеше да запомни всеки знак по пътя и си обеща никога да не забрави пътя към колибата.
— Ще се върна, когато всички заспят — каза тя, когато двамата стигнаха до края на гората. — Запомни, Оуен, не трябва да му даваш да се движи.
Момчето кимна и се загледа в Чандра, която пробяга през откритото пространство под първите лъчи на зората. Когато стигна до скалите и изчезна, Оуен се обърна и тръгна обратно, като по пътя си събра няколко корена.
Още един човек, освен Оуен наблюдаваше как Чандра прекосява полянката. Седрик бе застанал високо на бойниците и не сваляше очи от Чандра, като от време на време притичваше към друга част на стената, за да не я изпусне. След това тя изчезна. Седрик се намръщи объркано и бавно се върна на поста си. Той започна да се чуди дали изобщо я беше видял. Малко по-късно обаче отново я забеляза точно под себе си — Чандра притича през вътрешния двор и влезе в голямата зала.
Не знаеше откъде беше дошла тя, но едно нещо беше сигурно — беше ходила в гората. Но защо? Седрик не можеше да се сети за правдоподобна причина… освен ако…
Затича се по стълбите и отиде в конюшните. Оседла коня си, метна се на седлото, излезе в галоп през вратата и се отправи към тресавището. Скоро застана на ръба на клисурата и погледна надолу.
— Значи копелето е живо, а?
Сега Седрик знаеше защо Чандра бе ходила в гората. Тя несъмнено щеше да се върне при саксонеца с падането на нощта. Той само трябваше да изчака и да я проследи. Англичанинът щеше да изчезне от лицето на земята завинаги. Но кого от двамата трябваше да убие първи?
Седрик реши, че ще се забавлява повече, ако накара английското копеле да страда повече, като измъчва любимата пред очите му.
Глава 14
Отдавна минаваше полунощ, когато Чандра се измъкна от замъка и отиде в гората. Тя следваше безпогрешно пътя към колибата, метнала на ръце голям кожен халат. Ако планът й се осъществеше, за което тя се молеше от сърце, тази нощ щеше да бъде изпълнена с любов.
Когато видя колибата пред себе си, забави крачка. Оуен я чу да приближава и надникна през отворената врата. Тя му даде знак да се приближи и му каза няколко думи. След това остана загледана в него, докато той се отдалечаваше от дома си в посока, противоположна на онази, от която бе дошла Чандра. Когато момчето изчезна от погледа й, тя влезе в колибата.
Изненада се, когато видя Алек на слабата светлина на свещта. Той седеше на нара гол до кръста, подпрял гръб на стената. Изглеждаше, сякаш се е унесъл в дрямка. Тя си помисли, че Оуен му е дал от билките, но в този миг очите на Алек се отвориха.
— Чандра? — прошепна той.
— Да.
— Благодаря ти, боже. Страхувах се, че никога няма да се върнеш. — Тя се приближи към него и той сбърчи вежди. — Какво носиш?
— Това е нашето легло — каза тя и се вгледа в него. — Възнамерявам да го сложа на пода.
Погледът на Алек потъмня.
— Момчето… безопасно ли е?
— Той отиде в гората — каза тя и простря голямата дреха върху пода. — Няма да се върне, преди да му дам знак.
Алек я гледаше нетърпеливо, докато тя се събличаше.
— Значи искаш да преживееш някакво приключение, така ли?
— Да. Липсваше ми.
Той наблюдаваше как наметалото й се свлича на пода, а туниката й излиза над главата й и открива медальона му. Тежката златна верига падаше върху стегнатите й, закръглени гърди. Гледката накара Алек да изстене тихо.
— Главата ти… ще можеш ли да се любиш?
— Птиците летят ли? — попита той и се смъкна до ръба на нара. След това се изправи и свали ботушите и панталоните си.
— Да, птиците летят — каза тя, като си мислеше за легендата, — но никога далеч от теб.
Алек повдигна вежди; след това изрита панталона си встрани и се разсмя.
— Сигурно защото фамилното ми име е Хоук.
Той не знаеше нищо за легендата или за името, което му беше дал Девин. Някой ден Чандра щеше да му разкаже за това, но не сега. Сега го искаше до себе си.
— Да, защото името ти е Хоук. — Полата й се свлече на пода и тялото й застана пред Алек в цялата си красота. — Почти сте възвърнали издръжливостта си, милорд — каза тя, когато забеляза колко е възбуден съпругът й. — Как е възможно това?
— Никога не съм я губил по отношение на теб. Достатъчно беше само да влезеш в стаята.
Тя се усмихна.
— Имах предвид, че си вдигнат и корав.
— Точно това имах предвид и аз.
Той тъкмо посегна към нея, когато ръката й се плъзна по средата на гърдите му и го възпря.