Когато Седрик бе стигнал до страничната врата заедно с неколцина от своите верни последователи, Чандра вече беше на половината път през полето. Те бяха я последвали безшумно, но като навлязоха в гората, се бяха загубили. Чандра не се виждаше никъде. Бяха опитали наслуки няколко посоки, но винаги се връщаха на едно и също място. Когато се съмнеше, Седрик щеше да започне претърсването. Чандра и любовникът й бяха някъде в тази гора и той възнамеряваше да ги намери.
Вниманието му беше привлечено от звука на разплискана вода. Далеч под себе си забеляза една фигура, която се движеше право към него.
— Идва — прошепна той на хората си и им даде знак да се скрият. Скоро щеше да залови и саксонеца.
Когато Чандра избяга в гората, Оуен се надигна от земята и се втурна в колибата. Този път нямаше да позволи да бъде отблъснат толкова лесно.
Алек усети как някой го разтърсва грубо. Очите му се отвориха и той видя, че Чандра вече не е до него.
Обърна глава и забеляза Оуен, който стоеше над него. Момчето изглеждаше много разтревожено.
— Какво има? Къде е Чандра?
Оуен посочи към вратата.
— Заминала си е? — Оуен кимна. — Дяволите да я вземат. На нея не може да й се вярва. — Той взе панталона си и го обу, след което се изправи. Зави му се свят и той политна на една страна, но Оуен го хвана, преди да падне. Докато се опитваше да се пребори с виенето на свят, Алек забеляза, че го държат две еднакви момчета. Двамата близнаци постепенно се сляха и остана само един. Алек реши, че се е оправил, и се отдръпна от Оуен; миг по късно, без сам да знае как, той се озова на едно коляно на земята. Ръката му подпря челото и той се повдигна на лакът на коляното си. Алек започна да диша дълбоко, докато замайването отмина. — Кога тръгна? — попита той, когато най-сетне успя да се изправи на крака.
Оуен вдигна ръка и сви палеца и показалеца си, докато между тях не остана съвсем малко разстояние. Без да сваля очи от момчето, Алек обу ботушите си.
— Преди малко, така ли? Значи ще я настигнем.
Алек тръгна към вратата, но Оуен застана пред него и започна да клати глава. Алек се втренчи в момчето, защото Оуен бе започнал да се бие в гърдите, след това замахна с юмруци във въздуха. Алек не разбираше какво иска да му каже Оуен и се намръщи. Тогава ръцете на момчето започнаха да описват кръгове над главата му и той разтвори пръсти, сякаш хвърляше някакъв предмет. След това се удари с длан по слепоочието. Алек моментално разбра какво искаше да му каже момчето.
— Седрик — искаш да кажеш, че той е в гората, така ли? — Оуен кимна. Алек бе обзет от страх и гняв. Страх за Чандра и гняв към Оуен. — По дяволите! Защо си я пуснал да тръгне? — Момчето посочи към брадичката си и сви рамене. Едва тогава Алек забеляза синината на челюстта му. — Не си единственият, който е усетил ударите й. Когато тя си науми нещо, прави всичко, за да го постигне. Знам това от личен опит. — Той сграбчи меча си от мястото, на което го беше подпрял до стената. — Да вървим да я намерим.
Чандра подскочи, когато Седрик излезе на пътя й.
— Чичо, изплаши ме — каза тя и се улови с ръка за сърцето. След това забеляза половината дузина мъже, които бяха излезли от прикритието си зад дърветата. — Какво правиш в гората?
— Би трябвало аз да ти задам този въпрос. И не ми казвай, че просто си излязла да се разходиш. Знам, че той е жив.
Чандра премигна и попита:
— Кой е жив?
Седрик я погледна застрашително. Ръката му се стрелна напред и той придърпа Чандра към себе си.
— Не се опитвай да ме лъжеш. Саксонецът — къде е той?
— В Англия, предполагам.
— Кучка! Да не ме мислиш за глупак? Казвай къде е любовникът ти!
— Дали те мисля за глупак? Ако се съди по действията ти, ти си глупак. Пусни ме или като твоя водачка ще те изгоня завинаги от клана. Напусни тази гора и се върни в замъка. Там има работа за вършене.
Седрик се изсмя кратко.
— Да, там наистина има работа за вършене — при това приятна. Тъй като няма да бъдеш водачка твърде дълго, не виждам защо трябва да ти се подчинявам. А щом не искаш да ме заведеш при английското копеле, той сам ще дойде при мен, защото ти ще ми послужиш за примамка.
Той я блъсна пред себе си на пътеката; хората му ги последваха.
— Ти си полудял, чичо. Останалите няма да търпят това.
— Полудял ли? — попита той с усмивка. — Не съм полудял, Чандра. Да бъда водач на клана, е моя мечта от мига, в който станах достатъчно зрял, за да осъзная колко голяма власт дава този пост. Някога баща ти се изпречи на пътя ми. Сега и ти правиш същото. Това обаче скоро ще се промени. Но най-напред трябва да намерим любовника ти.