— Още ли мислите, че в тази северна страна няма нищо, което да привлича окото и да възвисява душата? — попита тя, описвайки широк кръг с ръка над езерото. — Или според вас това е просто един обикновен водоем, незначителен и мрачен?
Алек не можеше да отрече, че гледката беше възхитителна. Слънчеви лъчи, блестящи като милиони диаманти, танцуваха върху повърхността на дълбоките сини води на езерото. Топъл вятър духаше между боровете под тях и поклащаше клоните им. Свеж, сладникав въздух се вдигаше над езерото, изкачваше се по хълма и изпълваше дробовете им. Той почувства прилив на енергия.
— Трябва да призная — каза той, като се обърна към Чандра и забеляза, че очите й са сини като водата, — че това място кара човек да изпитва страхопочитание. Красотата му е ненадмината. — Усмивка огря лицето на Чандра. Омагьосан от красотата й, Алек се поправи мислено — тя беше още по-възхитителна от гледката пред него. Той се овладя и отново се обърна с лице към езерото. — Ще отидем ли по-близо?
— Да — отвърна момичето и потупа кобилата си по врата. — Конете са жадни.
Алек погледна към дърветата около тях и забеляза бързо движение. Едно момче с разрошена коса, което едва ли беше на повече от дванайсет годни, тичаше босо през гората, облечено само в сафронова риза. В едната му ръка висеше мъртъв заек.
— Имате си бракониер — каза той и обърна жребеца си, готов да преследва нарушителя. — Да го хвана ли?
— Не. Това е Оуен. — Тя забеляза въпросителния поглед на настойника си. — Оуен — поне така го наричаме ние — е ням. Той живее сам в гората.
— И той ли е Морган?
— Не мисля. Появи се един ден, малко след смъртта на баща ми. Избягва хората и много рядко може да бъде видян. Независимо дали е Морган или не, е добре дошъл тук. Издала съм заповед никой да не го закача.
Чандра се бе опитала да се сприятели с момчето, когато на два пъти бе застанала лице в лице с него, но той не бе отговорил на молбите й да се премести да живее в замъка. Затова, за да бъде сигурна, че не е оставен на произвола на съдбата, тя се грижеше той да получава храна и всичко необходимо, за да преживява. Някой ден Оуен може би щеше да приеме предложението й за приятелство; това беше най-голямата й надежда.
— Твърде сте щедра — заяви Алек. — Не всеки би постъпил така на ваше място.
— Оуен е особен случай — отвърна тя. — Ще отидем ли до езерото?
— Да — каза Алек и момчето бързо бе забравено.
Чандра ги поведе надолу по стръмния склон. Докато я наблюдаваше, Алек усети как възхищението му от нея нараства. Интелигентна, весела, забавна и очарователна, в много отношения тя беше надраснала годините си. И въпреки това у нея се криеше едно палаво момиченце. За последното той можеше да свидетелства от личен опит!
За разлика от опитната Фелисия, която беше изобретателна, умееше да манипулира и използва хората, това наивно момиче, останало неопорочено, не беше изпълнено със злоба и нямаше никакви претенции. Но той знаеше, че като жена тя знаеше как да използва женските си хитрини и се надяваше да го манипулира също толкова умело, колкото управляваше коня си, за да постигне онова, което искаше най-много. В крайна сметка, тя беше жена.
Алек се досещаше, че тази разходка имаше за цел да го накара да изпита състрадание и да бъде спечелено съчувствието му. Засега планът й успяваше. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, той не искаше да я венчае за първия срещнат мъж. Бъдещият съпруг на Чандра очевидно трябваше да бъде мъж с изключителни качества, който да може да постави нейните интереси над своите. Алек се молеше да успее да намери такъв човек. И при това бързо, защото, въпреки че бе променил мнението си за Шотландия, чиято първична красота не можеше да отрече, той все още копнееше да се завърне в любимата си Англия и към всичко, което толкова добре познаваше. Не искаше нищо друго, освен да се върне у дома си.
Конете най-после стигнаха равна земя и ездачите им отпуснаха юздите. Животните тръгнаха в галоп към брега на езерото и спряха, когато го стигнаха. Алек слезе от седлото си и стъпи на камъните, с които беше осеяна цялата местност. Той вдигна ръка и дългите му пръсти обхванаха кръста на Чандра.
— Дръжте се — каза той.
Докато я сваляше от седлото, откри, че е много лека. Лейди Лохли не се отдаваше на леност в очакване други да свършат работата й, както правеха жените в двора. От онова, което бе видял през последните няколко дни, Алек знаеше, че тя работеше прилежно редом с останалите членове на клана. Нито една задача не беше твърде трудна или твърде лесна за нея. Той се загледа в лицето й и погледът му се плъзна по линията на брадичката й; Алек реши, че силният й дух се дължи на момичешката й упоритост. Беше шотландка от главата до петите.