Обвиняващият й поглед не даваше възможност за избор на Алек и той беше принуден да признае истината. Напоследък бе прекарал голяма част от времето си в двора и това го бе направило също толкова циничен, колкото и останалите придворни. Бе загубил добрите си обноски и морала си и знаеше това. Точно това беше причината за завръщането му в Монтбърн. Не беше доволен от онова, в което се беше превърнал и се беше надявал чрез отдалечаването си от двора да се промени. Може би вече бе дошло времето наистина да извърши тази промяна.
Вината беше изписана на лицето му и сега беше негов ред да отмести поглед.
— Моля ви за извинение за отвратителното си поведение — каза той, вперил поглед във върховете на ботушите си. Миг по-късно очите му се спряха на нейните. — Отношението ми спрямо вас беше порочно. Както вие сама казахте, независимо от обстоятелствата, никоя жена не може да бъде третирана по такъв похотлив начин.
— Вие не се държахте по-добре и с хората ми.
— Така е — призна той. — Трябва да призная, че от историите, които бях чувал за планинците, си представях клана Морган като сбирщина диваци с лоши обноски и без никакъв морал. — Той млъкна, защото знаеше, че е последният човек, който има правото да съди останалите. — Дори си представях как всички вие тичате голи из горите — продължи Алек след малко. — Глупаво беше от моя страна да си вадя заключения само от разказите на сънародниците ми. Това по никакъв начин не оправдава поведението ми, но искам да знаете едно — аз не исках да идвам тук. Беше ми заповядано и затова настроението ми беше отвратително. Докато яздех на север, настроението ми се влошаваше с всяка измината миля. Затова и се държах толкова лошо. Арогантният и нахален глиган, когото срещнахте в началото, не е истинското ми лице.
— Кой сте вие тогава? — попита тя и отиде до водата.
Алек я последва.
— Англичанин от благороден род, който обикновено се държи много учтиво, но на когото въпреки това му се иска да не е бил извикан в служба на краля си.
— Вие се гордеете много с произхода си. Предполагам, затова се смятате за идеален?
Алек се разсмя.
— Това, че съм англичанин, не ме прави идеален. Вие вече видяхте някои от лошите ми черти.
— А има ли други? — попита тя недоверчиво.
— Да, има още една. Когато ме предизвикат, ставам извънредно избухлив. Избухванията ми пък са нещо, на което никой не желае да става свидетел.
— Като буря — каза Чандра.
— Много по-лошо — съгласи се Алек.
— Ще запомня предупреждението ви — каза тя и изведнъж се сети за списъка. Чандра мислено се помоли, ако Монтбърн някога научи какво бяха намислили двамата с Девин, да го погледне откъм смешната му страна. Тя нямаше никакво желание да изпита силата на гнева му. Но ако той разкриеше измамата й и истината го разгневеше, беше уверена, че няма да й се случи нищо лошо. Всички членове на клана щяха да се стекат около нея и да я защитят. Уверена, че няма от какво да се страхува, Чандра се поуспокои и се загледа във водата.
— Представите ви за нас не са били чак толкова погрешни — каза тя с надеждата да намали напрежението между тях. — По време на бой понякога мъжете свалят своите наметала и лейнс. — Последната дума го озадачи и тя побърза да обясни: — Вие ги наричате сафронови ризи. Така движенията им са по-свободни и могат да се сражават по-добре. Както виждате, не сте сбъркали във всичко. Планинците наистина тичат голи из тези планини и гледката е страховита.
Алек си представи как изражението по лицата на сънародниците му, които са били изправени пред такава гледка, бързо се променя от удивление в тревога, и започна да се смее неудържимо. Когато забеляза, че Чандра се мръщи неодобрително, махна с ръка.
— Не се смея на шотландските бойци, а на англичаните. Сега вече разбирам защо са говорили толкова лошо за шотландците.
— Защо?
— Англичаните се бият, като спазват определени правила и се срещат лице в лице с противниците си — по джентълменски. Нямам представа на какво се дължи това название. Войната е едно жестоко клане — нецивилизована, отвратителна и мръсна. В нея няма нищо нежно.
— Съгласна съм — каза Чандра. — Но какво общо има това със злословията по адрес на планинците в Шотландия?
— Не можете ли да си представите каква ще бъде реакцията на тези така наречени английски джентълмени, които са се заклели да спазват високи стандарти на поведение, независимо от обстоятелствата, ако застанат срещу голите шотландци по средата на битката?