Краката на Алек стъпиха на пода, той я хвана за раменете и я обърна към себе си. Изненадана, тя се втренчи в лицето му, а след това и в устните му. Обзе я някакво странно чувство, нещо средно между учудване и ужас.
— Аз не играя никаква игра, Чандра. Загадката си ти. Удивително е, че след като ти обещах да имам предвид нуждите ти, ти отново се опитваш да ме измамиш. Но не и този път, милейди. Няма да се оставя да ме направиш отново на глупак. Кажи ми как да те накажа! — Тя поклати леко глава. Алек изтълкува това като отрицание на провинението й и на устните му се появи саркастична усмивка. — Може би трябва да те дам на онзи, който постоянно се чеше по главата, сякаш в нея са свили гнездо семейство паразити. Как му беше името, Магарон ли? А може би повече ще ти хареса онзи бездарник Макелрой, онзи с косматите крака и брадавицата на носа. Той е много откровен човек и аз научих много от разговора си с него. Знаеше ли, че той иска да ти направи дете, сякаш си кобила за разплод? Той дори предлага да легне с теб до един час след сватбата, защото нямало смисъл да забавя удоволствието. Може би трябва да остана тук и да се погрижа това да стане.
От самата мисъл да бъде докосвана от Макелрой на Чандра й стана лошо. Никога не бе могла да търпи този човек — нито преди, нито сега! Със сигурност нямаше да го търпи и в бъдеще! Събра силите си и се втренчи гневно в настойника си.
— Джеймс няма да позволи такъв брак. Нито с Макелрой, нито с когото и да било от тях. Нито един от тях не отговаря на…
— Не отговаря на какво? Точно затова си ги поканила в замъка Лохли, нали? Знаела си, че те не отговарят на условията. — Чандра се опита да се измъкне от хватката му, но Алек не я пускаше. Уплашена, тя го ритна в глезена. Той изруга и я придърпа плътно към себе си. Допирът на тялото й го изпълни с похотлива енергия. Тя не преставаше да се опитва да се измъкне.
— Като ми се противопоставяш, само ме ядосваш още повече — изръмжа той, защото знаеше, че така тя разпалваше и страстта му. Алек отчаяно се опитваше да потисне похотливите си желания. — Не мърдай, ако не искаш да изпиташ бурята на гнева ми.
Чандра усещаше същата странна енергия да изпълва и нея. Тъй като не знаеше какво означава това, тя се успокои.
— Пуснете ме… моля.
Той чу думите й, но очите му останаха приковани в устните й. Пълната й долна устна го възбуждаше и го подканяше. Той затвори очи, пое дълбоко дъх и разхлаби хватката си. Когато отвори очи и отново видя устните й, единственото, за което можеше да мисли, бе колко са изкушаващи те. Пръстите му рефлективно стиснаха силно раменете й.
— Проклинам деня, в който те срещнах, Морган. Кълна се, че ти си истинска вещица.
Чандра усети, че настойникът й я придърпва по-близо до себе си. Тя натисна ръце срещу стомаха му в отчаян опит да предотврати намерението му. Топлината от мускулестото му тяло се разля по ръцете й. След това главата му се наведе бавно, с разтворени влажни устни. „Не отново“ — помисли си момичето с разтуптяно сърце.
— Не! — извика тя. Той сякаш не я чу. — Джеймс ще те накаже за това.
— Да ме накаже ли? — прошепна Алек малко над устните й. — Ти си онази, която се подигра не само с мен, но и с краля ни. Джеймс няма да ме накаже за това. Ти презираш докосването ми само защото съм англичанин. Ако бях шотландец, дали щеше да бъде същото? Чии целувки предпочиташ, моя сладка магьоснице? Моите или тези на Макелрой?
— Нито едните, нито другите — сопна се тя, макар да знаеше, че би предпочела тези на настойника си.
Едната му ръка се вдигна от рамото й и я хвана за брадичката.
— Лъжеш, мъниче — каза той и топлият му дъх обля лицето й. — Както винаги. Ако беше дете, щях да поръся езика ти с горчиви билки. Но ти си жена и аз знам един друг начин да прекратя лъжите ти. — Палецът му погали нежно извивката на устните й. — Повярвай ми, той е много по-сладък.
— Не! — извика отново Чандра. Думата прозвуча повече като предсмъртен стон. — Не правете това.
— Много по-сладък — настоя Алек, преди устните му да се впият в нейните. Чандра стоеше неподвижно като статуя, стиснала здраво устни, но това не попречи на Алек. Горещият му, влажен език премина по меката й долна устна и палецът му натисна леко брадичката й. — Отвори уста — прошепна той; след това се отдръпна, за да я погледне в очите. В тях се четеше непокорство. — Проклета да е упоритата ти шотландска гордост. — Той я хвана за косата, дръпна я назад и тя отметна глава. Алек дръпна още по-силно и устните й се отвориха. Той веднага се възползва и устните му отново се впиха в нейните.