Алек стоеше като вкаменен на мястото си. Той се бе концентрирал да парира острието на Седрик и бе реагирал инстинктивно, за да спаси собствения си живот. Но братовчедът на Чандра бе попаднал точно пред острието му и той не бе успял да спре ръката си навреме. Алек погледна към Седрик и осъзна, че смъртта му беше неизбежна. Също и смъртта на хората му. Той сграбчи Чандра, издърпа я пред себе си и опря острието на меча си под гърдите й.
— Отдръпнете се — заповяда той — или водачката ви ще бъде сполетяна от същата съдба. — Когато Седрик не се помръдна, Алек натисна по-силно острието. Мечът му разряза ризата на Чандра и той я чу да възкликва уплашено. — Отдръпнете се! — повтори той. — Оставете ни да минем!
— Той наистина ще я убие — каза Ангус зад гърба на Седрик. — Разчистете коридора. Пуснете саксонеца мине. — Една ръка се стовари върху рамото на Седрик. — Да не искаш да я убие? — попита мъжът. Седрик не отговори. — Ако продължаваш да упорстваш — предупреди го мъжът, — няма да живееш достатъчно дълго, за да присъстваш на погребението й. Отдръпни се и ги пусни да минат.
Алек гледаше как Седрик отстъпва в коридора.
— Не ми създавай неприятности, мъниче — прошепна той в ухото й. — Нищо няма да ти се случи, ако правиш каквото ти казвам. А сега върви пред мен.
Все още замаяна, Чандра не можеше да свали очи от безжизненото тяло на Девин. Цялото й тяло беше парализирано. „Не и Девин!“ — крещеше съзнанието й. Ръката, която бе обхванала кръста й, я повдигна и я подтикна напред. Тя продължаваше да гледа ужасена трупа на братовчед си.
— Пусни ме! — нареди тя и се опита да се измъкне от прегръдката му, но не й достигнаха сили. — Пусни ме! Няма да го оставя!
— Не се бори с мен, Чандра — отвърна Алек, без да сваля меча си от гърдите й. — Хората ми са все още в замъка Лохли и ти си единственият начин да се измъкнем живи оттук. — Тя отказа да се помръдне и Алек я вдигна изцяло с едната си ръка. — Махнете се от коридора! — извика той към мъжете, които бяха блокирали пътя му. — Слезте по стълбите или господарката ви ще умре.
Всички, с изключение на Седрик, тръгнаха надолу по стълбите. Той отстъпваше бавно към стълбите, като изчакваше удобен момент да намушка графа.
— Ще си платиш за предателството, саксонецо — каза той, като държеше меча пред себе си.
Алек не обърна внимание на заплахата му и продължи да върви напред, притиснал здраво Чандра.
— Ти също ще страдаш, планинецо. Кланът Морган няма да ти прости, ако водачката им бъде наранена. Продължавай да не ми се подчиняваш и скоро лешоядите ще глозгат костите ти.
Седрик стъпи на стълбите и започна да отстъпва бавно надолу.
— Гледай да не се спънеш, саксонецо — опита се да предизвика той Алек. — Ако се подхлъзнеш, твоите кости ще бъдат оглозгани.
Алек притисна гръб към стената и тръгна надолу по стълбите. Думите на чичо й вероятно бяха отекнали някъде в съзнанието на Чандра, защото тя се опита да се освободи от прегръдката на графа. Алек заби рамо в стената, за да не падне. Тя го срита с пети в глезените и той изруга и я притисна още по-силно към себе си. С бързината на светкавица мечът му се допря до гърлото.
— Не ме карай да наранявам това бяло гърло — изсъска той през зъби. — Ще бъде срамота да го изцапам.
Чандра се втренчи в блестящото острие, по което още се виждаше кръвта на братовчед й. Гледката я вцепени. На Алек му беше много по-лесно да я носи, когато тя стоеше неподвижна. Той премести тежестта й към бедрото си и насочи върха на меча си към Седрик.
— Слез по тези стълби. Веднага.
Дузината мъже, които бяха тръгнали преди Седрик, отстъпиха зад ъгъла и излязоха пред очите на онези, които стояха в залата в подножието на стълбите. Отдолу се чу вик и Алек разпозна гласа на сър Джон. Първо се чуха звуците от мечове, които излизаха от ножниците си, след това от тичащи крака и когато Алек зави зад ъгъла, все още под заплахата от острието на Седрик, той видя, че рицарят бе събрал хората си в подножието на стълбите. Някои бяха обърнати с лице, а други с гръб към него, готови да отбият атака от всяка страна.
Сър Джон размаха меча си.
— Разкарайте се от стълбите — нареди той на шотландците, които се бяха изправили срещу него. Те се подчиниха. — Сложете оръжията си на онази маса. — В залата се чу силно дрънчене на метал, когато дузината мечове се удариха в дървената повърхност. — Ти също, планинецо — обърна се рицарят към Седрик и се усмихна, когато шотландецът гневно слезе по последните няколко стъпала и захвърли меча си на масата. — Изглежда, че имаме малък проблем — каза рицарят на Алек.