Погледът му се спря за миг върху Чандра. Той си спомни за измъченото изражение на лицето й, когато Девин бе протегнал ръка към нея, само за да падне под острието на Алек. Мисълта за това разкъсваше сърцето на графа.
Проклета да е арогантността му! Бе рискувал глупаво собствения си живот и живота на хората си. Беше предизвикал съдбата като последен глупак, въпреки че бе знаел как ще реагира Седрик, ако разбере. И всичко това за какво — за една целувка? Колкото и възбуждащо да беше това преживяване, то не си струваше ужаса, който бе последвал. То не си струваше отнетия живот на Девин. Той се плашеше от момента, в който задържаният й толкова дълго гняв щеше да се излее върху него. Когато това станеше, нямаше да има къде да избяга.
Алек въздъхна и погледна към рицаря, който яздеше до него.
— Трябва да спрем. Става твърде тъмно — каза сър Джон. Като видя Алек да ми кимва, рицарят тръгна назад, за да каже на войниците.
Алек намали хода на жребеца си и скоро групата спря край една купчина скали до някакво тресавище. Мястото осигуряваше подслон от нощния студ и студените ветрове, които брулеха пустеещата земя. Алек слезе от седлото си и хвана Чандра за кръста. Тя се плъзна към него като кукла. Когато краката й стъпиха на земята, Алек й помогна да се задържи.
— Премръзнала си — каза той, сложил ръце върху нейните. След това издърпа наметалото от колана й и зави главата и раменете й. Пръстите му започнаха да масажират ръцете й. — Скоро ще накладем огън и ще можеш да се стоплиш.
Тя стоеше неподвижно. Ръцете му преминаваха по гърба й, раменете, ръцете. Тялото й започна да се стопля, вцепенението изчезна, но болката се върна. Тя си спомни за Девин и в съзнанието й отново изплува образът на безжизненото му тяло. Почувства първо неверие, след това тъга, а най-накрая примирение. Главата й се повдигна бавно и тя погледна с безизразни очи човека, който бе убил братовчед й.
— Махни си ръцете от мен — каза тихо.
Ръцете на Алек спряха да се движат и той я погледна, без да пуска раменете й.
Внезапно гневът й избухна.
— Убиец! — изкрещя тя и го зашлеви. Алек не помръдна. Чандра вдигна другата си ръка и го удари два пъти по-силно. Той отново не мръдна. — Мразя те! — извика тя и малките й юмруци го заудряха по главата, раменете и гърдите, докато гневът й не утихна. — Мразя те — повтори тя с обляно в сълзи лице и избяга към прикритието на скалите, където можеше да се наплаче на воля.
В целия лагер бе настъпила пълна тишина; всички бяха станали свидетели на случката. Единствено приглушеното хълцане на Чандра нарушаваше тишината. Гневът й беше оправдан и затова Алек не се беше опитал да отбие ударите. Той въздъхна и се почувства някак странно изтощен.
Сър Джон се приближи колебливо до него.
— Да я върна ли?
— Не — отвърна Алек, без да сваля очи от Чандра. — Остави я.
Алек се сети, че рицарят не знаеше защо бяха избягали от замъка Лохли толкова бързо. Двамата не бяха имали възможност да разговарят и Алек зачака въпроса, който нямаше как да не му бъде зададен.
— Момичето… тя каза… — Сър Джон прочисти гърлото си. — Какво точно се случи, та се наложи да бягаме, за да си спасим живота?
— Аз убих братовчед й.
Глава 7
През пролуките между дърветата се виждаха извисяващите се в далечината кули на замъка Монтбърн. Групата бе преминала границата с Шотландия преди един час и Алек почувства огромно облекчение, когато видя познатата постройка. Скоро щеше да настъпи мрак, а той предпочиташе топлината на собственото си легло пред още една безсънна нощ на влажната земя. Беше благодарен, че отново си е у дома.
Жребецът му постепенно намаляваше разстоянието, което го делеше от дома му. Той сви встрани от пътя и поведе хората си през познатата местност. Чандра седеше на седлото пред него, като се стремеше да държи тялото си далеч от Алек. През последните два дни тя се бе държала настрани от всички, отказваше да говори и да се храни и това тревожеше Алек.
Великолепната й дълга коса беше разрошена и сплъстена. В гърдите му отново се надигна тежко чувство. Тя го мразеше и не можеше да я вини за това. Омразата й беше напълно заслужена. Не само бе убил любимия й братовчед, но и я беше отвлякъл от дома й. Въпросът беше какво щеше да прави с нея сега? Въздъхна и подкара коня си в галоп.
Чандра чу въздишката му и се вкопчи в лъка на седлото. Усети Алек да се размърдва и ръката му обвива кръста й и незабавно се опита да се измъкне.
Той я притисна силно към себе си и раменете й се опряха в твърдите му гърди.