— Стой мирно, Чандра — заповяда й. — Остава ни само една миля. Опитай се да се отпуснеш. — Тя обаче се стегна още повече и Алек въздъхна отново. Упорита и неотстъпчива. Бе стояла неподвижно цял ден и утре със сигурност щеше да изстрада последствията от това. Цялото й тяло щеше да я боли и всичко това само защото докосването до него я отвращаваше. — Премеждията ти скоро ще свършат, мъниче. Не след дълго ще бъдеш свободна.
Въпреки че Алек имаше предвид нещо съвсем друго, Чандра го разбра погрешно. Тя се загледа нетърпеливо в огромната крепост на върха на следващия хълм и изпита облекчение. Не след дълго щеше да язди обратно към границата — ако той й дадеше кон. Ако не й дадеше, щеше да върви пеша. За нея това нямаше значение, стига да си тръгнеше за в къщи.
Алек усети, че тя се отпусна. Достатъчно беше да й каже, че е свободна, и напрежението сякаш отлиташе от нея. След това му хрумна, че тя вероятно е разбрала погрешно думите му. Той реши, че ще изчака, докато се озоват в безопасност в замъка, преди да й обясни истинското значение на думата свободна, тъй като отсега можеше да си представи каква щеше да бъде реакцията й.
Откъм бойниците се чу вик, който отекна в покритата със зеленина равнина под замъка и докато групата яздеше нагоре по хълма, вратите на крепостта се отвориха широко. Минавайки под подвижната решетка, Алек видя, че всички са излезли да го посрещнат, начело с главния му иконом.
— Рано се завърнахте, милорд — каза Марлоу и огледа с любопитство Чандра. — Радвам се да ви видя отново у дома.
— И аз се радвам, че съм си у дома, Марлоу. — Алек погледна зад себе си. Сър Джон и войниците бяха изпълнили двора зад втората защитна стена. — Приготви храна, Марлоу. Хората на краля са уморени и гладни. След това им приготви залата, за да могат да си отпочинат. Миналите два дни бяха доста тежки за тях и те ще останат да пренощуват при нас. — Слугата прочисти гърлото си и кимна към Чандра. — Лейди Лохли ще остане тук за неопределено време — добави Алек. — Приготви стаята до моята. — Чандра обърна рязко глава и го погледна с обвиняващ поглед. — Като казах, че си свободна, мъниче, имах предвид това. — Той свали ръцете си от кръста й и слезе от коня си. — Ти ще останеш тук, докато не реша какво да правя с теб — каза той, като я гледаше. След това й се усмихна. — Добре дошла в Англия и замъка Монтбърн.
В гърдите на Чандра избухна вулкан.
— Предпочитам да отида в ада — каза тя, като го гледаше гневно. Преди Алек да успее да реагира, тя сграбчи юздите. Кракът й замахна и го улучи в брадичката; Алек политна назад. Чандра пришпори жребеца към вратата.
Алек се хвърли след коня и успя да се улови за коженото седло.
— Спри, по дяволите! — извика той, но нито Чандра, нито жребецът, му обърнаха внимание.
Войниците на Джеймс се бяха вцепенили и наблюдаваха внезапния сблъсък с удивление. Решена да се отърси от Алек, Чандра насочи коня право срещу един войник с намерението да се блъсне в него. Докато се опитваше да се метне върху седлото на коня, Алек бе увиснал между седлото и земята и приличаше на клатушкащ се алкохолик след дълга пиянска нощ. Без да знае как изглежда или какво го очаква, той погледна напред. До сблъсъка оставаха само няколко секунди. Той изруга, пусна се и падна в прахта.
Чандра изпита облекчение и тя отново се насочи към вратата. По заповед на сър Джон, войниците застанаха на пътя й с конете си и блокираха изхода. Момичето дръпна рязко юздите и се огледа в отчаяно търсене на друг изход. Петите й се забиха в хълбоците на коня и тя го насочи към външните стълби. Жребецът мина по стълбите, тя се смъкна от гърба му и се затича нагоре към бойниците.
Алек вече бе успял да се изправи на крака и тичаше след нея. Тропането на ботушите му изпълваше Чандра със страх. Тя стигна до коридора на стената и се втурна по него, като избегна неколцината стражи, които се изпречиха на пътя й. На половината път към бойниците видя половин дузина мъже да я приближават от отсрещната страна. Сър Джон и останалите бяха поели по друго стълбище и се опитваха да й пресекат пътя.
Момичето бе обзето от истерия, тъй като Алек и стражите бързо щяха да я настигнат. Тя спря, притисна гръб към каменния зъбец и се спусна към зъбера на корниза. С ъгълчето на окото си Чандра виждаше зелената равнина отдолу. Погледна наляво, след това надясно към преследвачите си, които я приближаваха от двете страни. Малката й кама беше скрита в ботуша й и тя очакваше подходящия момент да я извади. Вперила поглед в Алек, който я приближаваше тичешком, тя реши, че моментът е настъпил.
Алек видя, че момичето е попаднало в капана, и намали хода си. Той махна с ръка и останалите мъже застинаха по местата си. Сър Джон стоеше на няколко метра зад Чандра, а войниците му бяха близо зад него.