По дяволите! Той съвсем бе забравил за Фелисия и изпита увереност, че му предстоеше неприятен сблъсък.
— Отвори вратата — заповяда той на Марлоу — и я задръж навън.
Марлоу погледна в посоката, към която му кимна господарят и преглътна с усилие.
— Ще се опитам, милорд, но няма да бъде лесно.
— Направи всичко по силите си — тросна се Алек, докато влизаше в стаята, след което ритна вратата и тя се затвори пред лицето на слугата. Докато носеше Чандра към голямото легло, разположено по средата на една от стените, момичето изстена тежко и погледът му се спусна към устните й. Тази омайваща плът беше причината за падението му, но това, че го знаеше, не променяше нищо. Дори и в този момент той изпитваше желание да я целуне. Наложи си да отмести поглед от лицето на Чандра и я положи нежно на пухеното легло. Лицето й бе зачервено и той сложи ръка върху челото й. Гореше. Той прокара опакото на ръката си по бузите й.
— Почини си, мъниче — прошепна и отново огледа лицето й. След това се върна до вратата и я отвори широко. — Марлоу… — започна той, но млъкна, когато видя Фелисия да стои до слугата му. По изражението на лицето й личеше, че е притеснена; в очите й се виждаше неприятен блясък. Без да й обръща внимание, Алек продължи: — Кажи на госпожа Марлоу да се яви незабавно при мен. Лейди Лохли не се чувства добре. — Марлоу тръгна бързо по коридора, оставяйки Алек и Фелисия насаме.
— Няма ли да ми кажеш поне здравей, Алек? — попита тя.
Тя изглеждаше спокойна, но Алек знаеше, че у нея се таи вулкан, готов да избухне всеки миг.
— Радвам се да те видя, Фелисия — излъга той; истината беше, че точно сега предпочиташе тя да е някъде другаде, а не в дома му. След всичко, което се беше случило през последните няколко дни, последното нещо, което Алек искаше, бе да се замесва в нова караница. Този път обаче вместо меч Фелисия щеше да използва езика си и той беше уверен, че тя щеше да го нареже на парчета. — Както виждаш, имам друга работа — каза той, опитвайки се да й попречи. — Ще говорим по-късно.
Когато я бе видял да стои до Марлоу, Алек бе застанал пред вратата така, че тя да не може да влезе. Ръката му се намираше напречно на отвора, дланта му бе опряна на каменната рамка и на Фелисия й се струваше, че той се опитва да защити нещо, което има голяма стойност за него. През пролуката, която не беше закрита от тялото му, тя успя да види младата жена, която лежеше на леглото. Младо и красиво, момичето не приличаше на кокалестата вещица, която си бе представял Алек. Фелисия бавно отмести поглед към любовника си.
Тя се вгледа внимателно в него и разбра, че той се е променил. Физически у него нямаше никаква промяна — мъжествен, красив, привлекателен, — но зад познатата външност се криеше един друг мъж. Сега той изглеждаше много по-малко арогантен и загрижен само за себе си. На лицето му беше изписана тревога и Фелисия беше уверена, че причината за това бе лейди Лохли.
— Наистина, скъпи, ти си много зает — каза тя и отново погледна към леглото. — Това го виждам и сама. Когато свършиш да се правиш на бавачка, можеш да ме намериш в стаята ми. — Тя млъкна за малко. — Или още по-добре, в твоята стая.
Алек със закъснение си спомни какво му беше обещала тя на раздяла — да го чака гола в леглото му. Прииска му се това обещание никога да не беше давано.
— Когато се погрижа за повереницата си, ще дойда в твоята стая, Фелисия. Тогава ще говорим. — С крайчеца на окото си той забеляза движение в коридора. Уини, съпругата на Марлоу, идваше забързано по коридора към него с обичайната си полюшваща се походка.
— Моят Феликс ми каза, че сте ме викали, мастър Алек — каза тя.
Фамилиарното й обръщение не обиждаше графа, защото тя го наричаше така още отпреди той да бе проходил.
— Да, Уини. Лейди Лохли, изглежда, е хванала треска. Искам да се погрижиш за нея. — Той свали ръката си от вратата, за да я остави да влезе в стаята, след което отново я върна в предишното й положение. — Ще дойда при теб по-късно, Фелисия.
— Както желаеш — отвърна студено любовницата му и тръгна към стаята си.
Алек наблюдаваше как провокиращо се полюшват бедрата й под стегнатия й прозрачен пеньоар.
— Фелисия — извика той след нея, подразнен от артистичната й маневра, тъй като много добре знаеше, че тя се опитваше да го съблазни. Тя се обърна към него. — Гледай да си напълно облечена. Въпреки че посещението ми ще бъде кратко, истинската дама никога не посреща един джентълмен в неприличен вид.
Фелисия се обърна и измина бързо оставащите няколко крачки до вратата на стаята си. Вратата се затвори с трясък зад нея. Алек поклати глава и се запита защо изобщо се беше забъркал с известната с променливия си характер лейди Емори. Тя се бе държала доста резервирано, но от изражението и пресметливия й поглед, докато бе гледала Чандра, той знаеше, че бившата му любовница — вече бе измислила няколко начина да се справи с Чандра. Тя дори не познаваше момичето, но Фелисия беше жена, която защитаваше територията си с всички възможни средства.