Имаше още нещо, което притесняваше Алек от момента, в който се бе случило. Той беше уверен, че любовницата му е намислила да го принуди да се ожени за нея, като забременее от него чрез измама. Тя не искаше това от любов и защото искаше само него, тъй като Алек знаеше, че Фелисия обича само себе си. Не, тя го искаше, защото искаше парите и титлата му, които щяха да дадат на съпругата му голяма власт. Почти се бе оплел в коварната й паяжина като последния глупак. Тъй като знаеше, че вече не може да й вярва, Алек бе решил да прекрати връзката си с нея. Възнамеряваше да й каже това много скоро, но подозираше, че тя вече го знае.
Той се отдръпна от вратата и видя, че Уини се е навела над Чандра.
— Тя е ужасно зачервена, мастър Алек — каза жената, когато той застана до нея. — Но треската й не е много силна. — Потупа бузите на момичето. — Събуди се, дете, погледни старата Уини. — Чандра бавно отвори очи. Втренчи се за малко в жената, която се беше навела над нея, след което очите й отново се затвориха. — Тя витае някъде другаде — каза жената — и очевидно така й е добре. Какво се е случило с горкото дете, та да стигне до това състояние?
Под строгия поглед на Уини Алек й разказа повечето от събитията през последните няколко дни, но премълча някои подробности, макар да знаеше, че не може да излъже Уини. Тя се вгледа внимателно в господаря си, след което отново насочи вниманието си към момичето.
— Горкото дете, трябва да е преживяло голям шок. Тя е изтощена — и физически, и душевно — по ваша вина. Да се надяваме, че един дълъг сън ще я възстанови. Махайте се оттук, за да я съблека и да я измия набързо. Ако се държите добре, можете да се върнете, когато свърша.
— Както кажете, госпожа Марлоу. — Той я погледна с ослепителна усмивка. Както обикновено, тя остана непреклонна пред чара му. — Първо трябва да говоря с лейди Емори. След това можеш да ме намериш в стаята ми. Сам — добави той, когато забеляза изпитателния й поглед. Алек тръгна към вратата. — Погрижи се добре за нея, Уини, както само ти можеш. — Жената сякаш не чу думите му, защото отново се беше навела над измъченото момиче, което бе поверено на грижите й. Алек затвори вратата зад себе си и тръгна към стаята на Фелисия.
Когато почука и му отвори, той с изненада видя, че е облечена прилично. По някаква причина, може би защото познаваше добре характера й, бе очаквал неподчинение. Тя обаче го покани любезно да влезе.
— Онова, което имам да ти казвам, Фелисия, няма да отнеме много време. Мога да ти го кажа и тук, в коридора. Утре сутрин кралските войници ще се завърнат в Лондон. Ти ще ги придружиш.
Фелисия се вгледа в него.
— Когато заминаваше оттук, останах с впечатлението, че бързаш да се върнеш в прегръдките ми. Щом сега искаш да се отървеш толкова бързо от мен, значи нещо трябва да се е случило. Едно обяснение ще бъде прието с благодарност.
— Нещата не са каквито бяха преди, Фелисия. Поне за мен. Онова, което стана между нас, беше едно приятно забавление. И двамата знаехме, че рано или късно то ще свърши. Потърсихме един от друг удоволствие и нито един от нас не остана разочарован. Но сега всичко свърши. Надявам се, че ще се разделим като приятели.
Фелисия го гледа дълго с присвити очи. Всичките й планове се бяха провалили. Трябваше да настои той да я вземе със себе си. От друга страна, не беше уверена, че това би променило нещо.
— Момичето… ти да не си влюбен в нея? — Гърленият й смях изпълни стаята. — Ако е така, скъпи, моли се тя да не е като Елинор. Ти си твърде страстен мъж, за да бъдеш наказан с втора фригидна съпруга. — Ръката й се плъзна по гърдите му, надолу към кръста му, а след това и още по-ниско. — Твърде страстен.
Алек хвана нахалната ръка.
— И твърде умен, за да се хвана на въдицата ти, Фелисия. И двамата знаем защо проявяваш такова голямо желание да споделиш леглото ми. Когато му дойде времето да имам наследник, майката на детето ми ще бъде жена с висок морал и ще има много по-нежен характер от теб, скъпа. — Той изрече последната дума натъртено, защото никога не бе обичал да я употребява. — Що се отнася до лейди Лохли, аз съм длъжен да се грижа за нея и нищо повече. Предлагам ти да се заемеш с опаковането на багажа си. Скоро ще съмне. — Той се отдръпна от вратата. — Сбогом, Фелисия. Ако това ще те успокои, уверен съм, че няма да останеш сама твърде дълго.