Вратата се отвори безшумно и пред момичето се откри стая, по-голяма от нейната. Хапейки нервно устни, Чандра надникна в стаята, без да влиза вътре. Смееше ли да влезе? Поколеба се, тъй като знаеше, че това е нечий чужд апартамент, и отново огледа помещението.
Мебелировката се състоеше от шкафове, маси, столове, няколко висящи шкафа и огромно легло с балдахин; всички мебели бяха от най-хубаво дърво и полирани до блясък. Също като в нейната стая, сивите каменни стени бяха покрити с гоблени, а подът бе застлан с дебели килими.
— Страхотно — каза тя на себе си и погледна за пореден път към огромното легло.
В средата на таблата на леглото имаше герб. На него се виждаха два ястреба, стиснали стрели в мощните си крака, и думата Монтбърн, гравирана в дървена лентичка, която се виеше под композицията. Тя осъзна, че това е стаята на Алек и се опита да си тръгне тихо, когато погледът й бе привлечен от някакво раздвижване.
Алек влезе и застана до леглото си, без да забележи Чандра, която стоеше само на няколко метра до него и го наблюдаваше. С две бързи движения той свали ризата си и под нея се показа един великолепен медальон, инкрустиран със смарагди. Той хвърли ризата си върху леглото и се отправи към умивалника, където изми ръцете и лицето си. Взел една чиста кърпа в ръце, той се обърна и започна да се бърше.
Кърпата се спусна от лицето му надолу по гърдите, след това по стегнатия му, твърд корем и най-накрая изчезна в тесните му панталони и Чандра не можеше да не се възхити на великолепното му тяло. Кърпата премина по едната, а след това и по другата му ръка. След това Алек захвърли кърпата и Чандра си спомни, че същите тези ръце бяха държали меча, който бе убил Девин. Настойникът й може и да беше изключителен мъж, но беше и убиец.
Алек нахлузи чиста риза и започна да втъква копринените й краища в панталоните си. Внезапно забеляза, че свързващата врата е отворена.
— Шпионираш ли ме, мъниче? — попита той. Тя не му отговори. — Знам, че си там, Чандра. Спри да се държиш като дете и ела тук.
Тя бавно влезе в стаята.
— Не знаех, че това е вашата стая. Едната врата беше заключена, затова опитах другата и тя ме доведе тук.
— Знам къде води вратата — каза той и я огледа. — Мислех, че предпочиташ да останеш сама. Да не ти е омръзнало да седиш сама в стаята си?
Тя се втренчи гневно и продължително в него, тъй като не знаеше дали трябва да се нахвърли върху му с насочени срещу сините му очи нокти, или да падне в краката му и да го помоли да я освободи, за да може да се върне у дома си.
— Дали ми е омръзнало или не няма никакво значение — отвърна най-накрая тя. — Просто открих, че няма друг начин да изляза от стаята си и така се озовах тук. Въпросът е — защо?
Алек се разсмя.
— Мисля, че вече знаеш отговора.
— Кажете ми го вие — каза тя, без да сваля очи от неговите. — Защо външната ми врата беше заключена, а тази не беше?
За да избягаш, трябва да минеш покрай мен — отговори графът, защото не искаше да й признае, че тази сутрин просто беше забравил да заключи вратата. Всяка нощ той влизаше в стаята й, за да провери какво прави Чандра. Оставаше малко и след това се връщаше в спалнята си, но часове след това все още не можеше да заспи. — Да го направиш, е почти невъзможно.
Чандра прокара пръсти по гърба на един стол и се приближи до Алек.
— Рискувате много, милорд, особено в случай, че аз може да не искам да избягам. — Той повдигна въпросително вежди. — Може би все още искам да получа отмъщение. Докато си лежите в леглото и хъркате спокойно, може да се събудите от остра болка. Но само за малко, тъй като скоро ще заспите вечен сън.
— Това не е много вероятно. — Отиде до края на леглото. — Ти вече нямаш оръжие и няма да намериш такова около себе си. — Той се облегна небрежно на резбованата колона на леглото. — Едно предупреждение, мъниче. Ако някога се доближиш твърде много до леглото ми през нощта, скоро ще откриеш, че ти ще почувстваш остра болка, но тя ще бъде последвана от часове на удоволствие. Няма да има никакъв сън, само продължителен екстаз, докато слънцето не изгрее. А може би и след това.
Чандра премигна и се запита дали той имаше предвид онова, за което тя си мислеше. Преди да успее да му отговори саркастично, той се приближи към нея. Тя бързо се отдръпна една крачка назад. Алек се разсмя високо.
— Сега не е нощ, Чандра, а и ти не си близо до леглото ми. В момента няма от какво да се страхуваш. — Той я подмина и отиде до отворения прозорец. — Ела. Искам да ти покажа нещо.