— Моля те — повтори тя и краката й се огънаха под нея.
Алек я улови, преди да падне.
— Тихо, мъниче — прошепна той и я обърна към себе си. — Всичко ще бъде наред.
Положила лице на гърдите му, Чандра продължаваше да хълца от отчаяние и сълзите й мокреха ризата му. Алек я погали нежно по косата и й зашепна успокояващи думи. Тя не долавяше смисъла им, но въпреки това те я поуспокоиха. Чандра се почувства в безопасност, обичана и спокойна в ръцете, които я бяха обгърнали. Скоро тя млъкна и бавно започна да възвръща силите си. Сетивата й възстановиха способността си да възприемат и тя осъзна кой я държеше в прегръдките си. Пое си дъх и се отдръпна от Алек. Обзе я неудобство, но все пак успя да издържи на погледа му, без да сведе очи.
— Не мога да остана тук — каза тя, като го молеше да я разбере.
— Знам — отвърна Алек с плътен и дрезгав глас. — Не след дълго ще бъдеш на път за Шотландия, мъниче.
— Кога?
— Скоро. Трябва да ти уредя ескорт. Няма да тръгнеш, докато не се уверя, че пътуването ти ще бъде безопасно и ще бъдеш защитена.
— Утре? — попита тя и бузите й се зачервиха от, вълнение.
Разбирайки колко отчаяно Чандра иска да го напусне, Алек почувства някакво странно вълнение. Наистина ли беше такъв голям мръсник?
— Възможно е, но не мога да ти обещая — отговори той. — Може да е вдругиден, а може би след два дни. Потърпи още малко и до края на седмицата ще бъдеш на път за вкъщи.
На Чандра й се прииска да затанцува и да закрещи от радост, но успя да се овладее.
— Благодаря — каза тя.
С натежало сърце Алек се вгледа в нея за няколко секунди.
— Чандра, знам, че ме обвиняваш за смъртта на братовчед си — каза той и забеляза как светлината напусна погледа й. — Донякъде и аз се обвинявам за това. Не исках да се случи. Не го направих нарочно. Ако можех да го променя, щях да го променя. Казвам ти истината.
Дали? Чандра се вгледа в лицето му. Изражението му беше открито и излъчваше искреност. Тя не можа да разбере дали настойникът й казва истината, защото в далечината се чу вик. Двамата се обърнаха по посока на звука и видяха Марлоу да се приближава към тях. След малко той спря коня си до тях.
— Това се получи току-що, сър — каза той и подаде на господаря си едно писмо.
Алек го обърна в ръката си и погледна печата. Докато го счупваше, в стомаха му се появи някаква тежест. Той разгъна пергамента и го прочете два пъти; след това го подаде с въздишка на Чандра.
— Изглежда, че има промяна в плановете ни — каза той и се загледа в момичето, което вече четеше писмото.
Удивена от съдържанието, Чандра се намръщи на настойника си.
— Това не е възможно. Не разбирам.
— Съвсем просто е. Кралят ни заповядва да се явим в Лондон.
Глава 9
Облечени в най-хубавите си дрехи, придворните се бяха събрали в приемната на кралската резиденция за вечерен банкет и очакваха търпеливо появата на своя владетел и кралицата. Никой, изглежда, не знаеше какъв е поводът за това тържество. Някои твърдяха, че то било една от приумиците на Ан; кралицата обичаше забавленията за сметка на хазната.
Чандра се чувстваше изключително нервна. Насочи вниманието си към застаналата в очакване тълпа, която й приличаше на група пауни и огледа мъжа до себе си. Облечен изцяло в черно, с изключение на златната, украсена със скъпоценни камъни бродерия, настойникът й изглеждаше великолепно в сатенен дублет, прилепваш плътно по краката му клин, кожени обувки и падаща върху раменете му пелерина. Той беше най-красивият мъж в залата. Докато го гледаше, тя реши, че й прилича на леопард.
Изглеждаше напълно спокоен и самоуверен и Чандра се зачуди как изобщо беше възможно човек да бъде спокоен сред цялата тази надутост. Самата мисъл, че ще се срещне с краля си изпълваше сърцето й със страх. В своите собствени очи Джеймс се смяташе за втори само след бога. Чандра знаеше това и имаше странното чувство, че скоро присъдите за нея и настойника й щяха да бъдат издадени; точно на това се дължеше и безпокойството й.
— Успокой се, мъниче — каза Алек и я погледна с окуражителна усмивка. — Кралят ни е много любезен човек. — Той попиваше жадно гледката, която представляваше Чандра, и за стотен път си казваше колко е красива. И за стотен път трябваше да положи големи усилия, за да потисне желанието си. — Нямаш причини да се страхуваш от него. Ако някой ще бъде подложен на гнева му, това съм аз.
— Лесно ви е да го казвате — тросна се тя, като си играеше с яката, която започваше от раменете й и се издигаше зад врата й.