Ако Чандра кажеше или извършеше и най-малкото нещо, което Джеймс би сметнал за неприемливо, дали той нямаше да я направи съседка на Арабела? Като се страхуваше, че може да се случи точно това, тя бързо реши, че няма да покаже никакво противопоставяне на владетеля си, без значение какво щеше да поиска той от нея.
— Ще запомня предупреждението ви. Аз искам да видя Шотландия, а не Тауър.
— Аз пък искам да се върна в Северна Англия. Пък и там таванът пропуска — каза той, като имаше предвид старата нормандска крепост и добавените по-късно към нея сгради. — Представата ми за приятно прекарване не включва тичането из влажна, стара стая с кофа в ръка, за да уловя дъжда, който се процежда през пукнатините в тавана.
Близо до Алек избухна гърлен смях и двамата с Чандра се обърнаха по посока на звука.
— От собствен опит мога да потвърдя, че това наистина не е представата му за добро прекарване — каза Фелисия и се приближи с една крачка към двамата. Познавайки Алек, тя забеляза, че той се напрегна и стана по-предпазлив, но това не я спря. — Широко известно е, че онова, което най-много харесвате, скъпи Монтбърн, обикновено се върши на закрито, но все още не съм ви виждала с кофа. Интересна мисъл, не мислите ли? Може би някой ден ще измислите начин как да се използва и този предмет. В крайна сметка, вие сте изключително изобретателен и невероятно сръчен.
Алек се обърна леко, така че застана между бившата си любовница и Чандра.
— Лейди Емори — поздрави я той със студен глас.
Фелисия подозираше, че Алек бе постъпил инстинктивно и без да мисли за значението на действието си, но то не бе убягнало от нея. Внезапната му готовност да защити момичето, официалното му обръщение и тонът на гласа му не можеха да не бъдат забелязани. Внезапно тя бе обзета от ревност, но прикри чувствата си зад предразполагаща усмивка, с която обикновено привличаше мъжкото внимание.
— Лорд Монтбърн — отвърна тя с величествено кимване, след което се приближи до Алек. — Това трябва да е вашата неопитна млада повереница лейди Лейлок.
— Лохли — поправи я Чандра, която забеляза как безразличният поглед на жената срещу нея я огледа от главата до петите, като се спря на разголените й гърди. Лейди Емори, изглежда, бе решила, че на Чандра й липсва нещо.
— Да, моля да ме извините. Шотландските имена се помнят толкова трудно — заяви високомерно Фелисия. Ветрилото й докосна върха на брадичката й. — Предполагам, че това е първото ви посещение в двора. Ако останете дълго, ще свикнете с обичаите тук. Всъщност, аз съм сигурна, че ще станете една от нас. Междувременно ще имате много да видите, научите и направите. — Ветрилото й бързо скри лицето й. — Когато бъдете готова и ако сте достатъчно дръзка да се измъкнете от постоянното наблюдение на настойника си — продължи тя на висок глас, — има няколко привлекателни мъже, с които съм сигурна, че ще ви бъде приятно да се запознаете. — Докато изброяваше имената им, тя поглеждаше към Алек над перата на ветрилото си. — И, разбира се, лорд Уитфийлд.
Алек стисна зъби и присви очи, защото мъжът, чието име спомена Фелисия, беше известен женкар. Алек го познаваше добре. Дори твърде добре.
Доволна от това, че беше успяла да го разтревожи, Фелисия се усмихна.
— Когато решите да потърсите приключения, кажете ми. Ще отидем заедно — каза тя и свали ветрилото от лицето си. — Надявам се да научите много от престоя си и да му се наслаждавате. — Тя махна с ръка и се изгуби в множеството, търсейки поредния благородник, при когото да спре на разговор.
Озадачена, Чандра се загледа в жената, докато тя не изчезна в тълпата. Обърна се към настойника й, за да го попита. Очите му бяха скрити от дългите му мигли, но тя видя, че той също гледа красивата лейди Емри. Внезапно всичко й се изясни. Те бяха любовници или поне са били. Колкото и да й се искаше да отрече това, Чандра изпита някаква странна тъга. Пропъди неприятното усещане, след което си припомни действията на жената. Двойката трябва да беше прекъснала връзката си наскоро. Очевидно беше, че се бяха скарали. Внезапно в съзнанието й изплува един въпрос — дали пък точно тя не беше причината?
Вниманието на Алек се върна върху младата жена до него и той видя, че тя го гледа напрегнато. Можеше само да предполага какво си мислеше Чандра в момента. Въпреки нейната наивност, тя притежаваше сетивата на жена, които можеха да й помогнат да разбере истината. Той нямаше да се опита да отрича, но щеше да направи всичко по силите си, за да държи момичето далеч от отмъстителната Фелисия. Тази жена, изглежда, искаше да унищожи невинността на Чандра и вече беше избрала мъжа, който трябваше да го стори. Алек се закле, че развратникът щеше да умре първи, както и всеки, който посмееше да докосне момичето. Разбира се, завоалираната заплаха на Фелисия може би беше фалшива, имаща за цел само да му се подиграе, но Алек не можеше да си позволи да рискува заплахата да бъде изпълнена. Решен да предпази повереницата си, той се обърна към Чандра: