— Извинете — изръмжа той, докато минаваше край една възрастна херцогиня. Алек не видя, че тя се олюля зад него, и заплашваше да падне върху хората на стълбите, ако съпругът й не я беше хванал навреме. Нищо не се случи, но погледите на околните се насочиха към Алек. Без да ги забелязва, той си намери едно място три редици зад Чандра, откъдето можеше да наблюдава нея и обожателите й, и особено Уитфийлд.
— Не се обръщайте — каза виконтът, като се наведе до ухото на Чандра, — но настойникът ви е седнал зад нас. Той, изглежда, се интересува много от онова, което става с вас. Да очакваме ли неприятности?
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна тя, като обърна лицето си към него и така успя да забележи Алек с периферното си зрение. — Въпреки това, лорд Уитфийлд…
— Джейсън — поправи я усмихнато той.
— Джейсън — повтори тя също усмихната. — Настроението му е доста мрачно. Тъй като той приема задълженията си много сериозно, може би трябва да се държим възможно най-добре и да забравим противоречията. Нямам желание да предизвиквам гнева на краля.
— Вие сигурно се шегувате, нали? — попита той и в очите му проблеснаха палави пламъчета.
Чандра се вгледа в него.
— Защо имам чувството, че ще бъдете много доволен, ако Монтбърн се направи на глупак пред всички?
— Защото наистина ще бъда много доволен — отговори виконтът. — Той не заслужава друго.
— Не съм съгласна.
— Тогава значи имате някакви чувства към него, прав ли съм?
— Никакви, освен презрение — заяви уверено тя.
— В такъв случай, скъпа Чандра, трябва да ви кажа, че се самозалъгвате. — Той забеляза сбърченото й чело и че тя се готвеше да му възрази, и се разсмя. — Мисля, че представлението ще започне — каза виконтът и посочи надолу. — Сигурен съм, че ще ви хареса.
Алек се беше втренчил в двамата и не ги изпускаше от очи. Склонили глави един към друг, те се гледаха и се усмихваха, без да обръщат внимание на околните. Той отказваше да приеме чувството, което го разкъсваше, тъй като ревността бе чужда на Алекзандър Хоук. Въпреки това стискаше зъби още по-силно, докато гледаше виконта и момичето пред себе си.
— Те са доста хубава двойка — каза зад него Фелисия. — Не си ли съгласен, скъпи? Надявах се да ги запозная, но, както изглежда, лорд Уитфийлд я е намерил сам.
— Толкова по-добре за теб, Фелисия — каза през рамо Алек, без да отмества поглед от Чандра. — Защото, ако беше посмяла да се намесиш, щеше да съжаляваш за това. Сега, ако нещо се случи, само Уитфийлд ще изпита силата на гнева ми. Нека да оставим нещата както са.
Шокирана от силата на изявлението му, Фелисия се отпусна в стола си. Най-накрая тя осъзна какво ставаше — Алек беше влюбен в момичето! Възможно ли беше това? Задаваше си този въпрос, като се надяваше, че греши. Когато се оказа невъзможно да отрече очевидното, Фелисия се втренчи в тила на Алек. Гъстата му черна коса блестеше на светлината на факлите. Прииска й се да зарови пръсти, както бе правила толкова много пъти и се зачуди какво ли щеше да се случи, ако Алек не беше отпътувал за Шотландия.
Когато представлението започна, една пълна млада жена се настани в стола до Алек и го потупа по ръката с ветрилото си.
— Радвам се да ви видя отново, лорд Монтбърн — каза засмяно тя. — Мислех, че сте избягали да прекарате лятото в провинцията.
Алек позна лейди Алисън Фикс родителите й, граф и графиня Радфърд, седяха точно зад нея. Насочил цялото си внимание към Чандра, той изобщо не ги бе видял да се приближават до него. Поиска му се да изругае на глас. Какво още го очакваше? Зад него седеше бившата му любовница; пред него се намираше непокорната му повереница. Сега пък до него бе седнала глупачката, която постоянно го преследваше с надеждата някой ден да се омъжи за него. Това нямаше да го дразни толкова, ако и родителите й не искаха същото. Жени! В момента той беше готов да заклейми всички жени.
Уверен, че едва ли може да се случи нещо по-лошо, Алек скоро осъзна, че е сбъркал. Представлението продължаваше и до слуха му достигаше веселият смях на Чандра, последван от гърленото хилене на виконта. Веселието на двойката скоро бе удавено от наподобяващите хълцане хихикания на лейди Алисън. Кога щеше да свърши тази нощ?