Едва когато стигнаха до горния етаж в крилото, в което се намираха апартаментите им, Чандра се осмели да заговори графа.
— В градината не се случи нищо. Не разбирам защо сте толкова ядосан. — Той не й отговори. Когато видя вратата на стаята си, тя въздъхна с облекчение. — Къде ме водите? — попита тя, понеже подминаха стаята й. Заби пети в пода. — Пуснете ме.
Алек не й обърна внимание. Още десетина крачки и двамата се озоваха пред неговата стая. Той отвори вратата, блъсна момичето вътре и затръшна вратата зад себе си. На масата до леглото имаше само една запалена свещ. Той впери поглед в нея и Чандра започна да отстъпва.
— Казах ти, че играя мъжка игра и я играя по моите правила. Ти пренебрегна тези правила, Чандра, така че сега е време да разбереш каква е същността на играта.
— Не знам за какво говорите — настоя тя, като се държеше далеч от него, но вече не й оставаше много място, където да избяга. — Говорите със загадки.
— Така ли? — Той свали меча от колана си, захвърли го върху леглото и оръжието се плъзна по завивката и падна с трясък на пода. — Аз не мисля така, мъниче. Ти имаш голямо желание да изпиташ всичко, което става в двора на Джеймс, както хубавите неща, така и лошите. Кой може да те научи по-добре от мен?
Чандра преглътна с усилие, когато той хвърли пелерината си на един стол и започна да развързва връзките на дублета си. Ако беше решил да я уплаши, това му се удаваше.
— Стойте настрани от мен или ще викам.
Решен да я изплаши до смърт, Алек продължи да я дебне. Тя нямаше представа какви интриги се плетяха между тези стени и какви опасности я дебнеха зад всяка врата. Ако бъдеше намесена в някоя интрига, колкото и невинна да беше, това можеше да доведе до смъртта й.
— Викай колкото си искаш. Никой няма да ти обърне голямо внимание. Ще си помислят, че съм завоювал поредната жена и че невероятните ми умения в леглото са я докарали до полуда. Единственото, с което ще ти отговорят, Чандра, е смях. Помощ няма да получиш от никого. Повярвай ми, това е самата истина. — Това си беше чиста лъжа, но тя не можеше да го знае. — Ти искаше учител и ще получиш такъв. Най-добрият в цяла Англия. Сваляй тези дрехи и се приготви за първия си урок.
Чандра се бе втренчила в него. Тя бе искала да го разтревожи, да го раздразни, да му го върне за всичко, което й бе причинил, но не бе очаквала, че той ще реагира по такъв начин.
— Обещавам никога вече да не се противопоставям на заповедите ви — каза тя и опря гръб в стената.
— Това съм го чувал и преди — отвърна Алек. Той свали дублета си и го хвърли към стола. Нито един от тях не забеляза, че дрехата падна на земята. — Не, мъниче, страхувам се, че ти игра своята игра твърде често. Сега е време аз да изиграя моята.
Чандра нямаше къде да бяга. Кринолинът й се вдигна и тя се опита да го смъкне надолу. Алек се разсмя.
— Дай да ти помогна с това — каза той, докато издърпваше копринената риза от панталоните си.
— Така ми е добре — настоя тя, като се държеше за приспособлението през роклята си.
— Мислех, че го мразиш. Ако не се лъжа, наричаше го смешно.
— Така ли?
— Да, така е. — Преди Чандра да успее да възрази, ръцете й бяха отместени встрани, роклята й вдигната, връзките развързани и кринолинът падна в краката й. Дълги пръсти обгърнаха кръста й и я повдигнаха на няколко сантиметра над земята. Алек подритна приспособлението и то се завъртя по пода. — А сега роклята ти — каза той и я спусна на земята.
Чандра се притисна до стената.
— Не! — извика тя и очите й се изпълниха със сълзи. — Моля ви, не го правете!
Тя се опита да се освободи, но Алек бе допрял ръце в стената и не й позволи.
— Защо? — попита той и се наведе към нея. Мускулестото му тяло я притисна към стената и бедрата му покриха нейните. Чандра усети, че й се завива свят. Нещо започна да трепти в стомаха й и по гърба й преминаха тръпки. Беше й едновременно студено и горещо. Страх ли беше това? Или нещо съвсем друго? Тя откри, че не може да издържа на погледа му. Не можеше и да говори.
— Защо? — попита за втори път той и дъхът му погали лицето й. Тя не каза нищо. — Това ли искаш? — Устните му се плъзнаха по линията на брадичката, след това преминаха към едната страна на врата й. — Или това?
Върхът на езика му тръгна отново нагоре. Чандра изстена леко и дръпна глава встрани.
— Недейте.
— Защо? — попита отново той. Устните му си играеха с ъгълчето на устата й, а бедрата му се движеха предизвикателно. Тя имаше чувството, че не й стига въздух. Момичето изпъшка и Алек разбра, че е усетила възбудата му. — Кажи ми?