— З-защото още не съм готова за това — каза шепнешком тя.
Алек можеше да я обори. Само след няколко минути щеше да бъде напълно готова. Знаеше, че още сега може да я има, при това лесно. Ако беше мъж с по-нисък морал, той щеше да се възползва от тази възможност. Но нейната невинност го възпираше — това и фактът, че той имаше чувства към нея. Може би дори твърде силни. Алек отчаяно се опитваше да овладее възбудата си.
— Не, не си — отвърна той и осъзна, че думите му бяха изречени като въздишка. Той се отдръпна от нея. — Може и да не си готова, но изглежда, че искаш да предизвикаш съдбата. Не всеки мъж би те оставил, както ще направя аз, Чандра. Твоята невинност и красота са възбуждащи. Ти знаеш, че имаш силата да възбудиш един мъж. — Бузите й бяха зачервени, но Алек не обърна внимание на неудобството, което момичето изпитваше. — В двора девиците са рядкост. Независимо дали го знаеш или не, на теб вече са ти хвърлили око.
— Ако имате предвид братовчед си, грешите. Джейсън не би ми сторил нищо лошо.
— Джейсън би те вкарал в леглото си веднага щом успее да ти вдигне роклята. — Чандра го погледна с разширени очи. Думите му я бяха шокирали. — Но той не е единственият нехранимайко, който се надява да има тази чест. Продължавай да играеш тази игра само за да ми се противопоставяш, и ще загубиш. — Тя го погледна предизвикателно и Алек се втренчи в очите й. — Послушай ме. Ако някой ще има удоволствието пръв да легне между стройните ти крака, то това ще бъда аз. Смятай го за разплата за онова, което ми причини. — Тя изглеждаше вцепенена, а след това ужасена. Алек се изсмя. — Повярвай ми, мъниче, ти ще изпиташ същото удоволствие от съюза ни, което ще изпитам и аз. Ние ще споделим екстаза.
В мига, в който Чандра отвори уста, за да му отговори, вратата на стаята се отвори. Половин дузина крака се намъкнаха вътре.
— А, Монтбърн, ето те и теб.
Алек се обърна рязко и очите му потвърдиха онова, което вече знаеше. По дяволите! Защо Джеймс бе избрал точно този момент? Тъй като не искаше да изложи Чандра, той остана на мястото си между момичето и вратата.
— Ваше Величество — каза той и се поклони леко.
— Нали не прекъсвам нещо? — поинтересува се Джеймс и наклони глава. — Ти там, излез напред и поздрави краля си.
Когато ги чу да влизат, на Чандра й се прииска да се слее със стената. Нямаше къде да се скрие. Тя знаеше, че трябва да се подчини на Джеймс, и започна да се придвижва встрани с разтреперани крака, докато не излезе пред погледа на краля.
Джеймс огледа момичето, след това погледът му се спря на графа и отново се върна към красавицата, която се бе притиснала към стената.
— Това е красивата лейди Лохли.
Чандра се опита да направи реверанс със закъснение.
— Сир.
— Няма нужда от това, детето ми — каза той и й даде знак да се изправи. След това погледна Алек. — Това, което видях тук, улеснява решението ми — каза той. — Първоначално бях много недоволен от случилото се. Меко казано, бях поставен в неудобно положение. Не те виня изцяло, Монтбърн, тъй като от разказа на сър Джон ми стана ясно, че си бил предизвикван неведнъж.
— А що се отнася до вас, лейди Лохли — обърна се той към Чандра, — аз съм много натъжен от загубата ви. Но според мен вие сте могла да избегнете смъртта на братовчед си, ако сте овладели шотландската си упоритост. Знам, че това е трудно, тъй като и аз съм проклет със същия недостатък. Въпреки това, в качеството си на ваш настойник, Монтбърн е имал пълна власт над вас. Не е трябвало да го мамите.
— А ти, Монтбърн — насочи той вниманието си обратно към Алек, — не е трябвало да губиш самообладание. Тъй като си англичанин и самоконтролът трябва да ти е вродена черта, нямаш никакви извинения. Да я отвлечеш и то дома й! Тц, тц! Каква глупост. За щастие, неудобството ще бъде преодоляно и репутацията на лейди Лохли ще бъде запазена.
— Погледнете ме — заповяда той и Алек и Чандра вдигнаха поглед към него. — Поздравления, деца мои — каза той и на лицето му се появи усмивка. — Само след няколко дни ще се ожените.
Глава 10
При думите на Джеймс Чандра едва не припадна. Алек се вцепени. „Това е лудост“ — помисли си тя. Искаше й се да изкрещи възражението си, но не можеше. Кралят беше взел решение и заповедта му трябваше да бъде изпълнена. Да му се противопостави, щеше да доведе до катастрофални последици. Арабела беше пренебрегнала заповедта му и сега гниеше в Тауър.
Чандра изслуша унесено как кралят излагаше подробностите. Още на следващата сутрин щеше да се състои частна годежна церемония. Сватбата трябваше да се обяви до края на седмицата. При създадените обстоятелства за предпочитане беше сватбата да е скромна. Въпреки това щеше да има празненство. Естествено, средствата за организирането му щяха да дойдат от джоба на Монтбърн, но кралят разрешаваше да се използват кралският параклис и банкетната зала и щеше да осигури епископа, който да проведе церемонията.