— До една година очаквам наследник от съюза ви. Така ще се продължат и ще се слеят родовете ви, както и двете страни. Монтбърн, знам, че си противник на обединена Британия. Гледай на този брак като на началото на такъв съюз. Запомни ми думите — някой ден той ще бъде факт.
Алек и Чандра се сбогуваха с краля с поклон и реверанс. В мига, в който той и свитата му напуснаха стаята, Чандра се нахвърли върху Алек.
— Това е смехотворно! — изкрещя тя. — Трябва да направите нещо. Ние не можем да се оженим.
Той бавно обърна глава към нея.
— И какво искаш да направя? — попита, като се чудеше дали тя наистина го смяташе за толкова отвратителен. — Кралят взе решението си. Не можем да не го изпълним. Не и ако не искаме да си навлечем гнева му.
Чандра не можеше да повярва на ушите си. Как можеше да се предава толкова лесно?
— Значи не възнамерявате да поискате частна аудиенция и да го помолите да промени решението си?
— И какъв е смисълът? Нали чу. Той вече е решил да ни венчае. Когато ни намери в това състояние, просто затвърди решението си. Очевидно кралят смята, че сме… че се харесваме.
— Да се харесваме? — изкрещя тя толкова силно, че ушите на Алек го заболяха. Хвърли й мрачен поглед, но Чандра не го забеляза. — Трябва да я сляп. Как изобщо може да си помисли подобно нещо?
— Вероятно заради положението, в което ни намери. Ние не сме облечени така, както би трябвало да бъдем, когато посрещаме гости.
Едва сега момичето забеляза твърде неофициалното облекло на Алек. И тя не изглеждаше облечена по-добре. Въпреки че нищо не се бе случило, външният им вид лесно можеше да убеди човек в противното. На пода до вратата лежеше нейният кринолин. Джеймс почти се бе спънал в него, когато бе влязъл в стаята. Какво друго можеше да си помисли кралят?
Изведнъж тя се сети за нещо друго. Представи си роклята и долните си дрехи захвърлени върху пода на спалнята заедно с останалите дрехи на Алек. Продължи да си представя какво щеше да се случи след това и внезапно й стана горещо и цялата затрепери. Ако кралят се бе забавил още малко, щеше да ги намери в леглото на настойника й. Със сподавен стон Чандра изпита благодарност, че Джеймс бе нахълтал в стаята точно в този момент.
— За всичко сте виновен вие — обвини ядосано настойника си тя. — Вие сте човекът, който забърка цялата тази каша. Намерете начин да ни измъкнете от нея.
Алек знаеше, че беше виновен за голяма част от последните събития, но не искаше да поеме цялата отговорност.
— Доколкото си спомням, кралят каза, че и двамата сме еднакво виновни. Това, че ни намери полуоблечени, няма нищо общо с решението му. — Тя не му повярва. — Той можеше също така да ни изненада голи в леглото. Казвам ти, вече беше взел решението си. Няма начин да се измъкнем, Чандра. Затова ти предлагам да приемеш факта. След няколко дни ние ще се венчаем.
— Не е честно — настоя тя. — Как може да очаква от нас да се венчаем? Ние не можем да се понасяме. Той не знае ли, че сме врагове?
— Врагове?
— Вие сте англичанин, а аз съм шотландка. Това е като олиото и водата — невъзможно е да се смесят.
— Сигурна ли си? — попита Алек.
— Напълно. Ние никога няма да бъдем заедно.
— О, напротив! — Тя го погледна въпросително. — Джеймс очаква от нас наследник, преди да е изминала една година от сватбата ни. Има само един начин да си направим бебе, Чандра. Ние със сигурност ще бъдем заедно.
Чандра потрепери при тази мисъл. Ако му позволеше да се наложи над нея, щеше да загуби своята свобода. Силата на неговата мъжественост лесно я правеше беззащитна. Когато той се намираше близо до нея, когато я докосваше, когато устните му се впиваха в нейните, независимо дали целувката беше причинена от гняв или от желание, тя усещаше, че се предава. Знаеше, че скоро щеше да се предаде изцяло, и това я плашеше. Трябваше да намери начин да се противопостави на Алек и на чувствата си; в противен случай щеше да бъде обречена. Вече нямаше да бъде самостоятелно същество. Щеше да съществува само той, а тя щеше да бъде негова робиня. Прикри страховете си зад предизвикателно изражение и се втренчи гневно в Алек.
— По-скоро бих умряла, вместо да легна с вас — заяви тя, след което се обърна и тръгна към вратата.