Двете седнаха на леглото и Чандра разказа на жената събитията от вечерта. Тъй като отдавна не бе имала на кого да се довери, тя не премълча нищо. Лейди Емори, лорд Уитфийлд, опитът на Алек да се възползва от нея, намесата на краля — не пропусна нищо.
— Той ни заповяда да се венчаем, Уини! — изстена Чандра, положила глава върху едрите гърди на жената. — Сватбата трябва да се състои до края на седмицата.
— Мисълта, че мастър Алек ще ти бъде съпруг наистина ли те разстройва толкова много? — попита нежно Уини. Чандра се отдръпна и я погледна в очите. — Познавам го от деня на раждането му — продължи възрастната жена. — Той има много недостатъци, най-лошият, от които е характерът му, но има и много добродетели. Той е любезен — понякога прекалено — и проявява голяма загриженост към онези, които не са имали неговия късмет. Тъй като сама каза, че нито един от вас не е имал избор — решението е на Джеймс, нали? — може би е дошло времето да потърсиш в него мъжа, който е останал скрит от теб. Може пък да откриеш, че е мъжът, когото харесваш.
Чандра се намръщи.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че трябва да приема безропотно онова, на което ме принуждават? Че трябва да отстъпя пред желанията на краля и на бъдещия ми съпруг?
— И какви са техните желания?
— Заповядано ми беше да родя наследник или поне да забременея, преди да е изтекла една година от сватбата.
— И ти не си съгласна?
— А не трябва ли?
— Като жена и съпруга, да не споменаваме като поданичка на кралството, каква друга възможност имаш?
— Никаква — отвърна след кратък размисъл момичето.
— Точно така — каза жената. — Резултатът ще бъде един и същ. Вие с мастър Алек ще се венчаете. От брака се раждат деца. Това е житейски факт.
— Но аз не го обичам — възрази Чандра.
— Вярваш ли, че задължително трябва да го обичаш, преди да си го опознала? — попита без заобикалки Уини и Чандра се изчерви. — Ако е така, скъпа моя, половината от браковете никога няма да бъдат консумирани. Може би дори повече. Не говоря само за благородниците. Вярно е, че те се женят, за да комбинират власт и пари. Любовта няма нищо общо с това. Хората от по-низшите съсловия също не се венчават само по любов. Когато с моя Феликс се оженихме, се познавахме само от няколко седмици. Аз бях най-голямата от шестте дъщери. Времената не бяха най-добрите за семейството ми. Храната не достигаше, а майка ми беше болна. Затова, когато Феликс поиска ръката ми, баща ми настоя да се омъжа. Направих го само за да намаля тежестта на бремето, което носеха останалите. Едва когато забременях с третото ни дете, осъзнах, че бях започнала да харесвам Феликс Марлоу. Когато родих последното си, шесто дете, вече го обичах. Ако нещо се случи с него, не знам как ще оцелея, защото го обичам толкова много. Ако сега не обичаш мастър Алек, не означава, че няма да го обикнеш в бъдеще.
— Разказът ти много ми прилича на детска приказка — каза Чандра, — но съпругът ти не е убил братовчед ти. И за двама ви е имало надежда. За нас обаче такава няма.
— Ти използваш думата убийство твърде свободно. Да не би мастър Алек да е издебнал братовчед ти в тъмнината и да го е наръгал в гърба? Доколкото знам, мастър Алек се е опитал да се защити от друг, когато младежът неочаквано изскочил между тях и острието на мастър Алек го пронизало неволно. Бих казала, че смъртта на братовчед ти е случайна и непреднамерена. Мастър Алек страда за това. Знам го със сигурност. Ако той можеше да промени нещо, щеше да го направи. Въпреки това ти сякаш не искаш да му простиш. Защо?
Чандра не каза нищо. Тя не можа да издържи на погледа на Уини и отмести очи.
— Може би не е моя работа — каза жената и стана от леглото, — но според мен ти избягваш истината. Удобно ти е да се криеш зад смъртта на братовчед ти като зад щит. Според мен е дошло времето да погледнеш вътре в себе си и да откриеш защо го правиш.
Дълго след като Уини бе помогнала на Чандра да се измъкне от роклята си и се бе оттеглила в малката стаичка до нейната, Чандра не спираше да мисли върху думите на жената. Истината ли? Тя я беше избягвала, но сега това беше невъзможно. Изправи се лице в лице с истината и се почувства още по-разкъсана отпреди. Намираше се някъде по средата между лоялността и нещо, което някой ден можеше да се превърне в любов, ако му се дадеше възможност, и не знаеше какво да прави.
Беше шотландка и водачка на клана си. От нея се очакваше да бъде силна, лоялна и да има чувство за дълг. Не можеше да им даде по-малко. Като предводителка на клана си трябваше да мисли първо за членовете му и после за себе си. От нея се очакваше толкова много! Да бъде жена с присъщите й надежди, мечти и желания не й беше позволено. Особено ако мъжът, когото искаше, беше англичанин. Да признае честно, че изпитваше нещо към Алекзандър Хоук, означаваше да бъде отлъчена от семейството си. Тя искаше да остане водачка на клана и затова се бе постарала да задържи в тайна чувствата си — дори от самата себе си — и го правеше още от мига, в който бе срещнала погледа на сините му очи. Това беше причината да се крие зад вината за смъртта на Девин, да я използва като щит; това беше причината, поради която трябваше да продължи да се крие зад нея. Как иначе можеше да държи на разстояние човека, когото желаеше? Той беше забранен за нея.