— Първоначалният списък наброяваше едва една четвърт от присъстващите. Известно е, че такива неща се разчуват много бързо. В нашия случай, предполагам, че всички са любопитни да видят жената, която е успяла да впримчи великия Алек Хоук — мъжът, който твърдеше, че никога няма да се ожени повторно.
Чандра се вгледа внимателно в него.
— Ако това, което казваш, е вярно и не си искал да се жениш повторно, тогава защо не се възпротиви на това, че те карат да се ожениш насила? Не те разбирам.
— Скъпа, ти си много по-привлекателна от Тауър. Нека да забравим за това.
Следващите думи на съпругата му замряха в гърлото й, когато няколко души се втурнаха към подиума, за да ги поздравят. Засега на Алек му бяха спестени по-нататъшни обяснения. Той наблюдаваше как Чандра разговаря с една възрастна графиня, чието име не помнеше, и се чудеше какво обяснение да й даде. Че не беше възразил на заповедта на Джеймс, беше неоспорим факт; бе постъпил така, защото всъщност нямаше нищо против да вземе лейди Лохли за своя съпруга. Но как можеше да очаква от нея да разбере подобно обяснение, след като той самият едва го разбираше? Дали го беше направил, за да успокои чувството си за вина, дали от нужда да я защитава, или пък по някаква съвсем друга причина, не можеше да каже. Но истината беше, че я искаше. Възможно беше да я желае, защото представляваше предизвикателство за него, защото знаеше, че тя не го иска. Независимо от причината, сега тя беше негова. И щеше да си остане негова.
Все повече гости, канени и неканени, се отправяха към подиума. Докато приемаха поздравленията и пожеланията им, Чандра се чувстваше малко не на място. Жените на възраст около тази на Алек или по-млади от него я оглеждаха внимателно, като очевидно търсеха недостатъците й. Думите им бяха приятелски, но тя подозираше, че след като си тръгнеха, щяха да се съберат някъде, за да обсъдят какво липсваше по тяхна преценка на новата графиня Монтбърн. Много малко от жените, които й пожелаваха всичко най-хубаво, бяха искрени, но Чандра забеляза, че тези жени бяха по-възрастни и вече бяха загубили интерес към мъжкия пол, включително и към собствените си съпрузи.
Докато няколко млади жени безсрамно флиртуваха с Алек, може би, за да видят дали съпругата му е от ревнивите, Чандра оглеждаше морето от лица. Обзе я тъга, защото не познаваше нито един от тези хора. Но от друга страна, тя никога не бе очаквала да бъде принудена да се омъжи за Алек Хоук. Заключи, че съдбата невинаги изпълняваше желанията на хората.
Докато оглеждаше залата, Чандра забеляза едно познато лице. Лорд Уитфийлд се бе облегнал лениво на една колона в задната част на залата и вниманието му очевидно беше насочено към масата на младоженците. Тя се зачуди каква щеше да бъде реакцията на Алек, когато научеше, че братовчед му също е тук. Тогава пред погледа й се появи лейди Емори. Тя спря до Джейсън и му каза няколко думи. Той сви рамене и се отблъсна от колоната. Уитфийлд хвана Фелисия под ръка и я поведе напред и Чандра забеляза, че те вървяха срещу нея и Алек.
— На копелето не му липсва смелост.
Думите на Алек накараха Чандра да обърне рязко глава.
— Мога да кажа същото и за твоята любовница. Или и тя е била една от поканените?
— Бившата ми любовница — заяви Алек, без да сваля очи от двойката, която вървеше към тях. — Вече нямам никакви чувства към лейди Емори. Между другото, и тя също като братовчед ми не беше поканена.
„Вече нямам никакви чувства към лейди Емори.“
Но някога той сигурно я беше обичал. Фелисия вървеше грациозно към масата и Чандра не можеше да отрече, че тази жена е изключително красива. Знаейки, че двамата бяха споделили възможно най-интимната връзка, Чандра не можеше да не се почувства обидена; на нея й липсваха опитът и красотата на съперницата й. Поради не толкова голямата си красота и наивността си Чандра беше уверена, че лорд Монтбърн щеше да се разочарова от новата си съпруга. Тя се запита кой беше прекратил връзката им — съпругът й или лейди Емори.
— Братовчеде — обърна се Джейсън към Алек и Чандра насочи вниманието си към него. Уитфийлд и Фелисия стояха пред масата на младоженците. — Изглеждаш доста мрачен за човек, който току-що е уловил най-красивото момиче в околността. А може би изражението на лицето ти се дължи на моето присъствие? — Той се качи на подиума и седна в края на масата. — Няма за какво да се тревожиш. Аз скоро ще се оттегля, а заедно с мен и очарователната Фелисия. Просто искахме да ви изразим най-добрите си пожелания.
— Най-добрите ли? Не мога да си представя подобно нещо от теб, Уитфийлд — каза Алек с враждебен тон. — Както и да е, изрази поздравленията си и махни задника си от покривката. Мачкаш я.