Джейсън се усмихна.
— Тц, тц, братовчеде. Надявам се настроението ти да се оправи, за да не уплашиш съпругата си. — Той се обърна към Чандра. — Ръката ви, милейди — нареди той, протегна своята с дланта нагоре и размърда пръсти. Чандра сложи ръката си в неговата. Джейсън намигна, усмихна се и я вдигна до устните си. Докато целуваше опакото на пръстите й, той забеляза как братовчед му се напряга. — Имам един подарък за милейди — каза той и се отдръпна. След това обърна ръката на Чандра с дланта нагоре. Със свободната си ръка Уитфийлд извади една златна верижка с окачен на нея медальон, украсен със смарагди, който представляваше умалено копие на огърлицата на Алек. Пусна украшението в ръката й и затвори пръстите й около него. — Беше на баба ни, подарък за сватбата й. Украшението представлява точно копие на семейния наследствен знак, който се предава от поколение на поколение. Вярвам, че оригиналът виси на врата на твърдоглавия ви съпруг. Сега по-нежното копие е ваше. Желая ви съвместният ви живот да бъде изпълнен с вечно щастие.
Джейсън скочи от подиума и Фелисия пристъпи напред.
— Ако не намериш щастието — каза тя, без да сваля очи от Алек, — знаеш къде да ме потърсиш.
Сега беше ред на Чандра да се напрегне. Тази жена беше безочлива. Очевидно лейди Емори смяташе, че онова, което тя и Алек бяха споделили, й даваше правото да говори съвсем открито на бившия си любовник, без да обръща внимание на съпругата му. Когато Джейсън и Фелисия се отдалечиха, Чандра чу как Алек изруга тихо. Не знаеше за кого беше предназначена ругатнята му, но се съмняваше да е за лейди Емори. Без да му обръща внимание, тя отвори ръка и погледна подаръка си.
— Красив е. — Наистина ли е бил на баба ти?
— Да.
— Би трябвало да го даде на своята съпруга — каза тя, като опипваше смарагдите.
— Всеки нормален човек би си помислил същото, но да се предвиди какво ще направи Джейсън съвсем не е лесно. Това, че го даде на теб, изобщо не ме изненадва.
— Вие двамата защо се държите толкова враждебно един към друг?
— Това е семеен проблем, Чандра. Някой ден ще ти обясня защо не се разбираме, но не сега.
— Както желаеш — каза тя и отново погледна украшението. — Имаш ли нещо против да си го сложа?
— Това е твоят подарък и можеш да правиш с него каквото искаш.
Тонът му беше студен, но въпреки това тя сложи верижка на шията си. И без това нямаше къде да я прибере и трябваше да я държи в ръка по време на цялото празненство. Медальонът потъна между гърдите й, които отново бяха притиснати болезнено към гръдния й кош; беше облечена в още една от роклите, които й бе подарила кралицата. На Чандра й се прииска да се освободи от тази рокля, но бързо промени мнението си, защото се сети, че когато останеше без дрехи, щеше да се намира в спалнята на Алек. Страхуваше се от момента, в който щеше да й се наложи да му се отдаде. Уличница! Тази дума отекна в съзнанието й, защото отново се бе сетила за клана си. Тъй като вече не знаеше на кого трябваше да бъде вярна, Чандра усети как настроението й се разваля. Защо трябваше да бъде подложена на всичко това?
Появата на краля бе предизвестена от звука на тромпет и това привлече вниманието на Чандра. Когато Джеймс седна на мястото си и придворните му отдадоха почит, веселието най-после започна. Цяла редица слуги се появиха откъм кухнята, всеки с поднос печено месо на рамото си. Скоро масите бяха отрупани с храна. След месото бяха сервирани сосове, плодове и зеленчуци, сирена и хляб. Виното се лееше по време на цялата вечеря и дълго след като тя беше приключила. Ако Алек се бе притеснявал, че храната няма да стигне за всички присъстващи, притесненията му се оказаха неоснователни. Всички ядоха до насита и въпреки това остана хвана.
Бе изпълнена сватбена музикална драма, забавляваха ги музиканти и жонгльори. Погълната от играта им, Чандра забрави тревогите си.
Алек забеляза зачервените й бузи и блясъка в очите й. Знаеше, че бе яла малко и бе пила твърде много и се чудеше дали не е пияна. Чандра вдигна за пореден път чашата към устните си.
— Достатъчно, скъпа — каза той и хвана китката й, преди тя да успее да отпие от виното. Забелязал намръщването й, Алек се разсмя. — Виното няма да те спаси от онова, което те очаква. Ела. Гостите ни очакват с нетърпение да открием танците.
Той взе чашата от ръката й, сложи я на масата, хвана я за ръка и я издърпа от стола й, след което я заведе в средата на залата и я пусна. По негов знак музикантите засвириха. Гостите бързо се събраха около младоженците.
— Милейди — каза Алек и се поклони, след което й подаде ръка. — За мен ще бъде удоволствие, ако ме удостоите с тази чест.