Внезапно Алек се вцепени и погледът му се закова върху новодошлия, който бе застанал на едно коляно и молеше Чандра да му подаде ръка. Мъжът беше Джейсън. Когато Чандра спря да се прави на недостъпна и прие поканата на Джейсън, Алек се отдръпна от колоната. Докато двойката тръгваше към средата на залата, той се отправи към друг ъгъл и зачака там.
Чандра следваше стъпките на Джейсън и се чудеше дали съпругът й ги наблюдава. Бе почувствала огромно облекчение, когато я бяха отделили от Алек. Пленена от омайващите му сини очи, не разбираше какво става с нея. Емоциите й се изплъзваха от контрола й. Всичките й сетива бяха насочени само към Алек и беше готова да му даде всичко, което той поискаше от нея.
Това чувство я плашеше и объркваше, защото винаги бе успявала да контролира изцяло чувствата си. Досега никой не бе имал силата да я обърка. Властта, която Алек, изглежда, имаше над нея я удивяваше и Чандра беше благодарна за малкото прекъсване. Тя само можеше да си представя какво щеше да се случи, ако не я бяха отмъкнали в другия край на залата! Там се бе отдала на забавления, опитвайки се да успокои нервите си; но сега, когато партньор й беше братовчедът на Алек, тя се страхуваше, че бе отишла твърде далеч.
— Виждам, че носите моя подарък — каза Джейсън, докато държеше ръката й. Двамата бяха застанали един срещу друг. — Мислех си, че братовчед ми ще ви нареди да не го показвате.
— Той каза, че подаръкът си е мой и мога да правя с него каквото си искам — отвърна тя и се вгледа в него. — Защо се държите толкова враждебно един към друг? Предполагам, че вие сте единственият му роднина.
— Точно така.
— Е?
— Най-добре ще бъде съпругът ви да отговори на въпроса ви. — Той забеляза колко разочаровано го погледна Чандра. — Е, добре, ще направим размяна. Моята история срещу вашата. — Тя изглеждаше озадачена. — В градината ми казахте, че между вас има твърде много неща, които ви разделят. Предполагам, че каквито и да са те, имат нещо общо с траурните ленти, които носехте тази сутрин. Прав ли съм?
— Прав сте.
— Тогава или моята история срещу вашата, или няма да ви кажа нищо.
— Съгласна — отвърна Чандра и се остави да бъде отведена в един тих ъгъл.
Джейсън беше уверен, че братовчед му ги наблюдава, и се постара двамата да застанат така, че да се виждат добре. След това разказа на Чандра историята на враждата си с Алек.
— Бащите ни бяха близнаци, въпреки че бащата на Алек беше роден по-рано. През целия си живот те се съревноваваха помежду, както правехме и ние с Алек, когато бяхме млади. Ние просто не се разбирахме. Винаги едните Хоук бяха срещу другите Хоук. Честно казано, така и не разбрах защо. Когато Алек и аз бяхме още малки — той на осем, аз на шест — почина дядо ни. Всичко в Монтбърн бе дадено на бащата на Алек. Шест лета по-късно, след смъртта на баба ни, се появи една стара акушерка, която заяви, че бащата на Алек не бил роден преди моя, а тъкмо обратното. Няколко месеца преди това ние се бяхме преместили в стария замък, тъй като баща ми беше изхарчил всичките си пари. Той гореше от желание да се възползва от думите на жената, защото винаги бе искал титлата и земите, които принадлежаха на наследника. Разбира се, не трябва да забравяме и за парите. Баща ми изпрати петиция до кралицата, но Елизабет му отказа, тъй като старата жена, която бе единственият му свидетел, очевидно не беше съвсем с ума си. Баща ми не прие добре отказа, но ние останахме в Монтбърн. Чичо ми беше единственият ни източник на средства. Баща ми винаги е обичал виното и бирата, но сега започна да пие много. Твърде много. Няколко години по-късно, през една ужасна зимна нощ, той успял да предизвика на бой бащата на Алек. Двамата се били с мечове и чичо ми бил ранен смъртоносно. — Джейсън млъкна и погледна ръцете си. — Казват, че чичо ми успял да победи баща ми в честен бой и го ранил леко в рамото, след което прекратил двубоя. Когато чичо ми обърнал гръб, баща ми се нахвърлил върху него. Мечът му минал през гърба на брат му. Осъзнал какво е направил, баща ми избягал от замъка. На следващата сутрин го намерили замръзнал от студ.
— Да не би да ми казвате, че Алек ви обвинява за смъртта на баща си?
Джейсън сви рамене.
— За греховете на баща ми, предполагам. Но и аз не съм го улеснявал никога. Баща ми не беше идеален, но аз го обичах. Аз също загубих баща си и мен ме болеше също толкова, колкото и Алек. Но вниманието на всички беше насочено към него, новия граф Монтбърн. В крайна сметка ние двамата също се скарахме. С майка ми напуснахме стария замък. Така беше най-добре, защото аз получих независимост и въпреки че не съм толкова богат, колкото съпруга ви, мога да се грижа сам за себе си. Освен това си имам и собствена титла.