— Истината, мъниче. Защо не отказа да ме приемеш за съпруг?
През ума й минаха хиляда лъжи, но тя не беше способна да изрече нито една от тях. Чандра усети как духът й се сломява. Думите излязоха от устата й, без да се усети.
— Като водачка на клана си трябваше да го направя, но като жена…
Чандра преглътна останалото, защото знаеше, че бе казала твърде много. Сега имаше пълна власт над нея и тя самата му я бе дала. Алек вече знаеше, че изпитва нещо към него. Тя виждаше това в очите му, които от въпросителни бяха станала проницателни, а след това уверени. Защо му бе позволила да узнае това? Реши, че след като се беше поддала на мъжкия му чар, вече беше обречена.
Алек наблюдаваше чувствата, които се изписваха върху лицето й. Тя не бе искала да разкрие чувствата си по този начин, най-малкото пред него. Чандра изстена тихо и отново се опита да погледне встрани, но той пак не й позволи. Ръцете му я бяха заградили и я държаха здраво.
— Няма от какво да се притесняваш, сладка моя. Като мъж аз те желая с цялото си същество. Ние се венчахме и никой не може да промени това. Ти си моя съпруга, Чандра. Тази нощ трябва да си позволиш да почувстваш какво означава да бъдеш жена — напълно, изцяло. Няма да те разочаровам — прошепна той и топлият му дъх погали лицето й. — Обещавам.
Думите му минаваха през съзнанието й като огнена река. Всеки сантиметър от тялото й гореше от желание. Ако Чандра беше мъж и толкова силно желаеше една жена, била тя враг или не, тя нямаше да може да сдържи похотта си и никой в клана й нямаше да постави под съмнение правото й да направи това. Но като жена от нея се очакваше да се пази чиста и да отхвърли онова, което семейството й смяташе за зло. Дори ако това означаваше да сложи край на живота си, тя не трябваше да се отдава. Колко нечестно беше, че я съдеха по различен начин само заради пола й. Чу името си и погледна нагоре към мъжа, когото трябваше да отблъсне против волята си.
— Позволи си да изпиташ наслада, скъпа — подкани я Алек. — Вземи онова, което искаш. Забрави за всичко останало. Поне веднъж в живота си отстъпи пред собствените си нужди и изпитай магията, която те очаква тази нощ. Изборът е твой.
Омаяна от думите му, Чандра се бе втренчила в очите му. Те я подканваха да се отдаде на собствените си желания, да се предаде пред него. Този мъж я беше заинтригувал още от мига, в който го беше видяла за първи път. Да отрича, че изпитваше нещо към него, си беше чиста лъжа. Беше дала толкова много на онези, които бе водила — винаги се бе грижила за техните нужди, за техните желания. Защо не можеше поне един път да получи онова, което желаеше? Уморена да се противопоставя на онова, което искаше най-много, забрави за задръжките си. Ръцете й се повдигнаха и тя прокара пръсти през гъстата черна коса на Алек.
— Целуни ме — каза тя, без да разбира, че вече го прави.
Алек сподави стона си и устните му се впиха нетърпеливо в нейните. Горещи и влажни, те започнаха да си играят и да поглъщат сладкото изкушение, което му се предлагаше. Той си помисли, че устните на Чандра са като мед, и потисна желанието си да я обладае бързо и силно. Искаше да легне с нея още от деня, в който я бе срещнал за първи път и много пъти бе сънувал как ще го направи. Наложи му се да си напомни, че Чандра беше девствена и затова трябваше да бъде нежен с нея. Беше направила избора си и това го изпълваше с радост, но не можеше да не се запита дали след това тя нямаше да съжалява за решението си.
Огънят в слабините му гореше толкова силно, че едва не го погълна и той забрави за тревогите си. Желаеше я и единствено това имаше значение. Утре можеше да става каквото ще. Езикът му премина по очертанията на долната й устна, зъбите му я захапаха нежно.
— Отвори уста — прошепна той с дрезгав глас. — Искам да те опитам цялата.
Чандра се подчини. Езикът му навлезе в устата й и започна да я изучава и тя усети как в стомаха й се надига някакво непознато, невероятно силно чувство. Топлина се разля по цялото й тяло и тя си помисли, че ще се разтопи. Тогава езикът му напусна устата й, Алек отлепи устни от нейните и Чандра изстена.
Алек прокара език по деликатните очертания на ухото й и го захапа леко.
Искам да почувствам допира на копринената ти кожа — прошепна той в ухото й. — Остави ме да те съблека, Чандра. Позволи на очите ми да се порадват на красотата ти.
Ръцете му вече работеха върху връзките на роклята й. Тя не възрази и след малко всичките й дрехи се озоваха на земята и Алек започна да я поглъща с поглед.
Дългата й огненочервена коса се спускаше като мантия по раменете и стигаше чак до кръста. Кожата й беше зачервена до розово. Зърната на закръглените й стегнати гърди стърчаха напред и го подканваха да ги вземе с устни и ръце. Очите му се плъзнаха по стегнатия й корем и се спряха на триъгълника между краката й. Скритите там тайни го привличаха и той усети как се възбужда до болка. След това ръцете му започнаха да свалят собствените му дрехи толкова трескаво, че едва не ги разкъсаха.