Алек се отдръпна и я погледна; клепачите на Чандра се размърдаха.
— Не гледай, скъпа. Почувствай усещанията. Задръж ги в теб и им се наслаждавай. — Тя отново се отпусна. — Точно така, любима. Слей се с мига. — Той насочи вниманието си към гърдите й и огледа настръхналите й зърна. Ръката му се плъзна нагоре и хвана едната й гръд; дланта му пробяга по нея и Алек се наведе към нея, за да я вземе в уста. — Изпитай удоволствието.
Горещият му език започна да дразни зърното й. Зъбите му го подръпваха леко и малко след това устните му го поеха изцяло. Докато го смучеше, Чандра усети как през нея преминава светкавица, след това още една и още една. Силата на усещането я накара да подскочи и пръстите й се вкопчиха във възглавницата. Някъде в далечината тя чу смеха на Алек, който бе пуснал зърното й. Енергията, която бе преминала през нея, се спря дълбоко в стомаха й. Тя пулсираше, готова да се появи отново, и когато устните му се впиха в гръдта й, енергията изби повторно с такава сила, че дъхът на момичето спря.
Алек се усмихна на себе си. След това устните му напуснаха гръдта й и започнаха да се плъзгат надолу по кожата й, докато стигнаха до пъпа на Чандра. Езикът му заигра за малко с трапчинката, след което продължи надолу към външната част на бедрото й. Целувките му обсипаха първо единия й крак, след това и другия и Чандра изстена леко. Когато устата му бе направила пълен кръг, Алек я насочи към средата. Устните му докоснаха гънките й и цялото тяло на Чандра за малко да подскочи от леглото.
— Н-недей — извика тя и ръцете й изскочиха изпод възглавницата, за да я предпазят.
Алек я погледна.
— Заболя ли те?
— Н-не — отвърна тя с треперещ глас.
— Тогава затвори очи, скъпа, и се наслаждавай на усещането.
Тя го изгледа със замъглен от желание поглед. Миг по-късно очите й се затвориха бавно, а ръцете й се преместиха от двете страни на тялото. Алек разтвори краката й и я погълна с очи. Преглъщайки стона си, той се наведе към нея. Чандра усети докосването на устните му. Докато езикът му галеше нежно очертанията на копринените й гънки, тя усети как в нея се надига буря от желание и се вкопчи в чаршафа. Страстта й бе толкова силна, че й се струваше, че всеки момент ще изчезне в небитието и никога няма да се върне.
— Спри… моля те! — извика уплашена тя. — Не мога да издържам повече.
Алек се отдръпна и седна на леглото. Очите на Чандра бяха затворени и тя не смееше да погледне съпруга си. Той знаеше, че чувствата й я бяха обзели и тя се страхуваше, че ще изчезне завинаги, и затова не позволяваше на желанието си да се освободи.
— Едва сега започваме — прошепна дрезгаво той, решен да й достави най-прекрасното от всички усещания. След това, докато беше коленичил между краката й, пръстите му се спуснаха между бедрата й и сръчно започнаха да си играят с нея, докато тя отново не се овлажни и не бе изпълнена от желание. Тогава езикът му намери устните й, навлезе в устата й и когато бедрата й започнаха да се гърчат под него, Алек се качи върху нея.
— Погледни ме, Чандра. — Очите й се отвориха. — Време е и за моето удоволствие. Насочвай ме, скъпа — каза той и хвана ръката й. Хладните й пръсти го обгърнаха и от допира им членът му започна да пулсира със страшна сила и от хлъзгавата му корона капнаха няколко капчици. Алек се бореше да се овладее. Той отметна глава назад, изпъшка и пое дълбоко дъх. — Покажи ми пътя — едва успя да изрече той и тя го поведе към рая, който той търсеше. Алек влезе в нея и усети съпротивата на девствената й ципа. — Целуни ме, Чандра.
Устните им се впиха едни в други. Когато бе сигурен, че целувките му са отвлекли вниманието й, Алек влезе изцяло в нея с мощен тласък. Когато тя свикна с него, той започна да се движи бавно и нежно в нея. След малко засили ритъма. Тя желаеше освобождение и Алек се изгуби в нея. Нейното удоволствие беше и негово. Той можеше да го получи само ако го дадеше. Ръката му се плъзна под малкото й дупе и я притегли още по-близо към него. Тих вик изпълни ушите му и той видя на лицето й да се изписва екстаз. Алек изчака неподвижно и последните остатъци от насладата й да преминат. Леки спазми галеха мъжествеността му и той вече не можеше да задържа желанието си. Алек направи още два тласъка и с гърлен вик изля семето си дълбоко в нея.
Пулсът им намаля и дишането им се успокои. Чандра лежеше замаяна. Никога през живота си не беше изпитвала такова блаженство. И го беше получила от Алек Хоук. Любимият й лорд от легендата. Някога неин враг, сега той беше неин съпруг и любовник. Тя щеше да бъде проклета, ако някога го изоставеше. Щеше да бъде негова дотогава, докато той я искаше. Кланът й просто трябваше да приеме този факт, защото тя не смяташе никога да напуска съпруга си. Чандра се питаше дали това не беше любов.