С изпълнено с радост сърце Алек погледна към Чандра, чието тяло все още бе покрито от неговото. Екстаз бе твърде слаба дума, за да се опише онова, което той бе изпитал и все още изпитваше. Алек беше удивен от това и не можеше да го изрази с думи. Прииска му се отново да вкуси устните на Чандра и да й предаде своето удоволствие и той се наведе към нея.
В същия миг вратата на стаята им се отвори широко и в стаята проехтя силен смях. Чандра извика и дръпна чаршафа, а Алек се смъкна от нея. Скрити под завивките, двамата гледаха как стаята се изпълва с множество веселяци, които се бяха събрали, за да зяпат; кралят също беше с тях. Почти всички бяха пияни.
— Закъснели сме — каза Джеймс с натежал глас. — Делото вече е сторено.
Кралят се приближи до леглото, като залиташе, и Алек седна, като постави тялото си между треперещата Чандра и неканените гости.
— Да, така е — заяви той. — За наше щастие, вие пропуснахте събитието. Тъй като няма нищо за гледане, моля да бъдете така любезни и да си тръгнете.
— Ха! — каза кралят. — Не трябва да се държиш толкова враждебно. Дойдохме само да ти пожелаем всичко най-хубаво. — Джеймс беше толкова пиян, че виждаше двойно и сега забеляза, че двама лорд Монтбърн го гледаха гневно. Тъй като не му се искаше да се бие с двама Алек Хоук, кралят отстъпи. — Деца, деца — обърна се той към придружителите си, — тук не сме добре дошли. Хайде да си тръгваме.
Мърморейки недоволно, зяпачите се обърнаха и се измъкнаха през вратата. Останаха само двама и Чандра се почувства твърде неудобно. Докато лейди Емори я оглеждаше хладно, Джейсън гледаше безгрижно братовчед си.
— Искаш ли да последваш останалите, Уитфийлд? — попита след няколко секунди Алек. — Или трябва да стана и да те изхвърля?
— Не е необходимо, братовчеде. С лейди Емори тъкмо си тръгвахме. Ела, Фелисия. Бракът беше консумиран и от това, което виждам, младоженците са доста влюбени един в друг. Нека им дадем възможност да продължат на спокойствие онова, което правеха.
Студеният поглед на Фелисия се втренчи в Алек, след което тя се обърна и излезе от стаята. Джейсън махна с ръка и тръгна след нея. Вратата се затвори след него.
Алек скочи с ругатня от леглото и пъхна един здрав стол под бравата. Притиснала чаршафа към тялото си, Чандра седна в леглото.
— Мислиш ли, че ще се върнат?
— Докато сме в двора, мога да очаквам всичко. — Той вдигна медальона си, след което отиде до един шкаф и извади чисти дрехи. — Стани, скъпа — каза той и започна да се облича. — Ще събудя Уини да ти помогне да се облечеш.
Чандра продължи да се крие зад чаршафа.
— Какво смяташ да правиш?
— Незабавно ще тръгнем за Монтбърн — отвърна Алек. — Там можем да правим каквото си искаме и колкото дълго искаме и никой няма да ни безпокои. Имаме да споделяме много неща, Чандра, още по-приятни от онова, което изпитахме преди малко.
Чандра си спомни за удоволствието, което беше изпитала, и усети как се изчервява. Как можеше да съществува нещо по-приятно от екстаза, който вече бяха споделили?
Алек реши, че тя не му вярва.
— Ние едва се докоснахме до ръба на удоволствието, скъпа. Утре, когато пристигнем в Монтбърн, ще потърсим сърцето му.
Чандра стоеше до вратата, която водеше към голямата зала на замъка Монтбърн, и наблюдаваше с обич съпруга си, който крачеше между конюшните и нея. Двамата току-що се бяха върнали от ежедневната си разходка и той беше предал жребеца си на слугата, който ги очакваше. Използваха само един кон, защото предпочитаха да яздят заедно. Чандра си спомни за удивителната разходка. Едва ли някой би си помислил, че подобно нещо е възможно. Поне не на гърба на кон. Но като се имаше предвид ненаситната страст на съпруга й, тя вече бе свикнала да очаква от него всичко. Докато се любуваше на огрените от слънцето черти на лицето му, тя знаеше, че никога нямаше да се умори от Алек. Изминалият месец й се струваше като сън — сън, от който не искаше никога да се събуди.
— Е, милейди — каза Алек, — хареса ли ви днешната разходка?
— Да — отвърна тя и се усмихна. — Милорд е много добър ездач и аз съм впечатлена от уменията му.
— Сръчността ми до голяма степен се дължи на избора ми на кон. Когато яздя най-доброто, се старая да се представя най-добре. Досега не съм се изложил, нали, любима? — Последните му думи бяха изречени като изявление, а не като въпрос. Чандра се изчерви и това накара Алек да се разсмее. — Ела, моя малка кобилке. Да видим дали и вътре съм толкова добър, колкото и навън.