Чандра лежеше на една страна на леглото и наблюдаваше как съпругът й си съблича ризата. В бързината той разкъса плата. Тя щеше да го зашие, без да възразява, щеше да го зашие сто пъти, ако беше необходимо. Алек свали всичко от себе си, с изключение на медальона. Смарагдите на украшението сякаш й намигваха и на нея й се прииска да докосне мястото, на което тежкият златен кръг се допираше до кожата му. Погледът й се плъзна по-надолу и тя се възхити на издръжливостта на Алек. Беше възбуден за четвърти път този ден, твърд и готов за нея. Чандра се съблече, захвърли дрехите си на пода, легна и разтвори ръце и крака, за да приеме съпруга си.
— Ела при мен — прошепна тя. Алек седна на леглото до нея.
— Ти си жена, която познава сърцето ми, Чандра. — Кокалчетата на пръстите му погалиха снопчето червени косми между бедрата й; след това два дълги пръста се плъзнаха в нея и започнаха да се движат ритмично. Палецът му натискаше пъпката на желанието й и я въртеше леко. Чандра се извиваше срещу ръката му и стенеше тихо. Алек се засмя.
— Искаш ме, нали?
— Да — едва успя да промълви тя.
— Покажи ми къде.
Ръката й хвана члена му и тя го дръпна към себе си.
— Тук — каза тя и допря короната му до тайното си място — място, което единствено Алек познаваше.
Тя беше влажна и гореща и Алек влезе в нея, докато не потъна изцяло.
— Накарай ме отново да се почувствам цял, Чандра. Върни ми радостта.
И той наистина намери радост — отново и отново. Когато се зазори, Алек целуна жена си по челото и тихо се измъкна от спалнята с писмото на сър Джон в пояса си. Когато Чандра се събуди няколко часа по-късно, откри, че Алек го няма.
Глава 12
Късно следобед Чандра влезе в празната спалня със зашитата риза на Алек в ръка. Тя погледна към леглото и се почувства самотна. Него го нямаше от сутринта, а вече й липсваше ужасно. Защо не я беше събудил, преди да тръгне, за да могат поне да се сбогуват? Тя извади бележката му от джоба си я препрочете за пореден път.
Чандра въздъхна и прибра бележката в джоба си, след което отиде до шкафа, в който Алек държеше ризите си. Тя го отвори и откри, че той е пълен. Докато търсеше място за ризата му, забеляза ниския шкаф до масата. Внезапно й се зави свят. Тя реши, че това се дължи на виното, което беше изпила, и си спомни как, докато бяха празнували първия месец от сватбата си, Алек бе излял тънка струйка от сладката течност върху голото й тяло. Чандра изпита тръпка на възбуда, защото все още помнеше магията на езика му, който бе облизал виното от кожата й. Краят на седмицата. Алек щеше да отсъства толкова дълго.
Тя коленичи до шкафа, сгъна ризата на съпруга си и го отвори. Вниманието й беше привлечено от някакъв пергамент. Тя отвори писмото и забеляза на коя дата беше написано; докато четеше любовните думи, погледът й се втвърди. Е, Фелисия Емори нямаше никакво значение за Чандра. Ако Алек беше отишъл в Лондон да се срещне с бившата си любовница — ако тя изобщо можеше да бъде наречена бивша! — само защото тя беше поискала това от него, когато се завърнеше, го очакваше война.
Чандра натъпка ядосано ризата на Алек в шкафа. След това хвърли писмото върху нея и затвори шкафа рязко. „Скъпи“ — изимитира тя обръщението на лейди Емори и ритна шкафа. После отиде, накуцвайки, до един стол, седна, свали кожения си ботуш и започна да масажира ударения си пръст.
Ама че мръсник! Не му ли стигаше една жена? Като се имаха предвид любовните му умения, тя се съмняваше, че Алек можеше да остане верен на която и да било жена. Представи си дълбоката бразда между Монтбърн и Лондон, която щеше да изоре съпругът й при постоянното кръстосване между жена си и любовницата си. Щеше да прекарва повече време по пътищата. Скоро Алек щеше да отслабне от непрестанното пътуване. Ако той имаше такива намерения, Чандра трябваше да му попречи да ги осъществи, и то бързо. Нямаше намерение да търпи подобни своеволия. Алек или щеше да й остане верен, или с брака им беше свършено. Тя щеше да се завърне в Лохли, а кралят и съпругът й можеха да вървят по дяволите!
Малко повече от два дни след като бе напуснал замъка си, Алек вървеше по коридора в резиденцията на краля. Още когато бе пристигнал преди два часа, той бе поискал незабавна аудиенция при Джеймс. Алек се беше изкъпал, обръснал и бе облякъл чисти дрехи; сега отиваше към покоите на краля, където трябваше да се състои срещата им. Изморен от дългото пътуване — беше спирал само за да нахрани и напои себе си и коня той се надяваше, че щеше да бъде в достатъчно добра форма, за да убеди Джеймс да се откаже от намеренията си спрямо клана Морган. Трябваше да успее заради доброто на Чандра.