Алек зави зад един ъгъл и едва не се сблъска с лейди Емори. Той веднага свали ръцете си от раменете й, където я бе хванал несъзнателно, за да й попречи да падне.
— Извинявай, Фелисия — измърмори намръщено.
— О, Алек, ти си тук. Не очаквах да дойдеш толкова бързо, след като получиш писмото ми. — Тя забеляза безизразния му поглед. — Нали го получи?
— Получих го, Фелисия, но молбата ти да се върна в двора не е причината за моето присъствие тук.
Очите й проблеснаха гневно.
— Тогава какво търсиш тук?
— Имам важна работа. Точно сега отивам се срещна с краля. Нямам нито време, нито намерение да обсъждам това с теб. Извини ме, но трябва да тръгвам. Джеймс ме очаква.
Известно време Фелисия остана загледана в гърба на бившия си любовник. Тя бързо взе решение и тръгна към апартамента си, за да започне с подготовката на изпълнението му.
Почти в същото време на няколкостотин мили по на север, Чандра седеше в огромната спалня, която делеше с Алек. Бележката му се намираше в ръката й, защото тя току-що я беше препрочела отново. Първоначалният й гняв се бе превърнал в меланхолия. Нямаше начин Алек да бе напуснал леглото им, за да се срещне с Фелисия Емори. Поне така се молеше Чандра, защото мисълта за противното късаше сърцето й. Бе обзета от нерешителност, а след това и от гняв. „Проклет да е!“ — изръмжа тя и скочи на крака. Когато отвори вратата на стаята, забеляза, че Уини стои отвън.
— Изглеждаш разтревожена — каза жената. — Какво има?
— Нищо — тросна се Чандра. — Просто съм отегчена.
— Щом е така… — каза Уини и се вгледа в лицето на Чандра. — В Монтбърн пристигна посетител. Тъй като мастър Алек го няма, моят Феликс се колебае дали да го пусне. Той обаче отказва да си тръгне и казва, че ще се изкатери по стената, ако е необходимо. Може би вие, като стопанка на дома, трябва да кажете на Феликс какво да направи.
Чандра я погледна объркано.
— Кой е посетителят?
— Мастър Джейсън. Той не е идвал тук, откакто беше малко момче. Идването му сега ме тревожи. Може би нещо се е случило с мастър Алек. Ако е така…
Чандра мина край Уини, изтича по коридора и надолу по стълбите. Когато премина през двора, се отправи към външната врата.
— Вдигнете решетката — нареди на стражите. Те се поколебаха. — Казах да я вдигнете!
Тежката дървена решетка заскърца и се издигна нагоре, откривайки прохода. Външната врата се отвори и Джейсън влезе с коня си в двора.
— Е, красива госпожо, предполагам, че съпругът ви не си е у дома — каза той от седлото си. — В противен случай още щях да чакам отвън.
— Значи нищо се е случило с него? — попита тя, без да сваля очи от братовчеда на Алек.
— Не, поне доколкото знам. Но ако с него се е случило нещо, аз щях да бъда първият, който щеше да изрази съболезнованията си и да поиска ръката на младата му вдовица — отвърна той с намигване и лукава усмивка.
Чандра го изгледа укорително.
— Джейсън, ти си истински дявол.
— Да, а освен това съм нехранимайко, безделник и развратник. Наричали са ме с всички тези епитети, както и с още някои… любезности, които бих предпочел да не цитирам. — Той се огледа. — Къде е съпругът ти все пак?
— Замина за Лондон по важна работа. Пристигна пратеник и Алек тръгна на зазоряване преди два дни.
Съмнението в тона й не убягна на Джейсън.
— Не се притеснявай. Той скоро ще се върне.
— Защо си дошъл? — попита тя, тъй като не искаше да мисли за лейди Емори, нито пък за възможността съпругът й да е с нея, ако вече не беше с нея. — Уини каза, че не си идвал тук от малък.
— Дошъл съм ви на гости, разбира се. — Това беше лъжа, защото той бе дочул слухове за клана Морган и армията, която Джеймс събираше. Още щом тази информация беше стигнала до ушите му, Джейсън бе напуснал имението си близо до Нотингам и бе тръгнал към Монтбърн, за да предупреди Алек за намеренията на краля. Очевидно братовчед му вече беше осведомен за тях, но той се съмняваше дали Чандра знае какво става в Лондон. Или пък в Шотландия. Тя обаче изглеждаше твърде раздразнена и Джейсън реши, че това имаше нещо общо с внезапното отпътуване на съпруга й. Той не можеше да не се запита дали двамата не се бяха скарали. — Цял ден ли трябва да стоя на коня си, или ще ме поканиш да вляза? Малко храна и чаша вино ще ми дойдат добре — ако милейди ми предложи.