Чандра се извини за лошите си обноски. Когато конят на Джейсън бе прибран в конюшнята, двамата влязоха в голямата зала. Тя нареди на слугите да донесат храна и вино за госта и седна на масата до него.
— Мястото ми се струва по-малко отколкото преди — каза той, докато оглеждаше старата зала. — Отдавна не съм идвал в Монтбърн. Когато се нахраня, можеш да ме разведеш из замъка.
— С удоволствие — отвърна Чандра. — Тъй като и аз самата не го познавам изцяло, можем да го разгледаме заедно.
— Нека да позная коя стая познаваш най-добре — каза той и се разсмя, когато Чандра се изчерви. — Когато някой ден се оженя, съпругата ми ще бъде държана в същото неведение като теб, Чандра. Ще минат години, преди тя да опознае дома си. Предполагам, че това е семейна черта.
— Това е нещо, което не би трябвало да обсъждаш толкова свободно — каза тя, тъй като все още се чувстваше неудобно. — Но след като вече повдигна въпроса, трябва да ти кажа, че когато се запозная с младата дама, ще я предупредя какво я очаква.
Джейсън се разсмя.
— Ти наистина ще го направиш, нали?
— И още как.
— Алек постъпи умно, като те доведе тук, въпреки че отсъствието ви от двора се приема с огорчение.
— От кого ли? Едва ли от някого, когото тя познаваше.
— Там не ми харесваше. На всички им липсваха добрите обноски.
— Включително и на мен — каза той. — Съжалявам, че нахълтахме така през първата ви брачна нощ. Джеймс смята, че е много забавно да нахълтва в стаята на някоя млада двойка с надеждата да ги изненада голи и да започне да им се присмива и да ги дразни. Като англичанин, обикновено бих порицал подобно парадиране с шотландските традиции, но ти си му сънародничка, а не си като него. Страхувам се, че нашият крал има лошо чувство за хумор.
— Ти защо беше с тях, Джейсън?
— За да подразня Алек, разбира се.
— А лейди Емори?
Джейсън се вгледа в Чандра.
— Тя е недоволна, че Алек я отблъсна. Скоро ще го преживее. — Новата му братовчедка, изглежда, не му повярва. — На твое място не бих се тревожил за лейди Емори. Тя е част от миналото на Алек. Неговото настояще и бъдеще си ти. Повярвай ми, Чандра, това е истината.
Тя сведе очи към ръцете си.
— Ако не бях намерила писмото й — същото, за което в бележката му пишеше, че било много важно и изисквало незабавно да отпътува — може би щях да се съглася с теб. Сега обаче не мога да го направя.
— Да не мислиш, че тя е причината той да замине за Лондон? — Чандра кимна. — Грешиш.
— Как можеш да твърдиш, че греша, когато аз лично видях писмото й?
— Защото се знае, че Джеймс…
Тя го чакаше да завърши.
— Продължавай. Знае се, че Джеймс какво?
На Джейсън му се искаше да си отхапе езика.
— Не е важно — излъга той.
— Аз пък казвам, че е. — В мига, в който думите се бяха изплъзнали от устните на Джейсън, я беше обзело мрачно предчувствие. — Това има нещо общо с клана Морган, нали? — Той не отговаряше. — Кажи ми, Джейсън. Какво се е случило? Какво е намислил Джеймс?
Той въздъхна тежко.
— Алек ще се погрижи за това, Чандра. Не мога да ти кажа нищо повече. Не е моя работа да ти го казвам аз. — Той забеляза, че тя го гледа упорито, загледа се в нея и стана от стола си. — Имам чувството, че той се е страхувал, че можеш да реагираш неразумно. Заради грешката, която направих, ще се наложи да остана тук до завръщането на братовчед ми, за да се погрижа да не направиш някоя глупост.
Чандра се втренчи след него.
— Джейсън! — извика тя, но той не й обърна внимание. Не беше необходимо да е кой знае колко умна, за да се досети, че той възнамеряваше да се погрижи всички врати да останат затворени пред нея. Чандра усети как у нея се надига гняв. Не само заради Джейсън, а и заради Алек. Особено заради Алек! Бе изпитала облекчение, че не е отишъл в Лондон заради Фелисия, но му беше ядосана. Бе се опитал да скрие от нея факта, че кланът й е в беда. Тя, все още беше тяхна водачка! Какво право имаше да узурпира властта й? Никакво! Не беше нужно Джейсън да казва нищо повече от онова, което му се бе изплъзнало. Инстинктивно Чандра бе разбрала, че семейството й бе заплашено. Той можеше да залости всички врати, но нищо не можеше да я откъсне от клана й. Дори ако трябваше да изкопае тунел под дебелите стени на замъка, за да се измъкне, тази нощ водачката на клана Морган щеше да бъде на път към родните си земи и замъка Лохли.
Алек си легна късно след полунощ. Бе прекарал следобеда и вечерта с краля, с когото бяха обсъдили положението в клана Морган. Първоначално кралят бе отказал да промени намеренията си — кланът трябваше да бъде заличен от лицето на земята. На шестата чаша вино Джеймс бе започнал да се колебае. На дванайсетата чаша владетелят беше променил решението си да унищожи клана. Съдбата на Седрик Морган обаче беше решена. Той трябваше да бъде доведен в Лондон и затворен в Тауър, където щеше да остане до края на живота си. В това отношение кралят се бе оказал непреклонен.