— Тогава ще отида в Лондон при Алек… ако той вече не е тръгнал насам.
— Някой друг ще тръгне на юг — каза тя, сложила ръце на бедрата си. — Вие оставате тук, за да си получите заслуженото, когато се върне мастър Алек. Влизайте в залата.
Джейсън бе очаквал Уини да го хване за ухото и да го подкара към вратата. Спомняше си как жената го беше наказвала по време на посещенията на семейството му в замъка, когато бе още дете. Джейсън беше истински дявол и не можеше да отрече това. Но наказанията на Уини бяха нищо в сравнение с онова, което го очакваше след завръщането на Алек. По дяволите! Защо не си беше останал в Лондон?
През следващите два дни Джейсън непрестанно крачеше из стаята си. Когато стражите извикаха, че лорд Монтбърн се приближава към замъка, той затвори очи, стисна зъби и тръгна към главния вход на залата, където зачака братовчед си. Алек го забеляза веднага. Той скочи от седлото си и се нахвърли върху Джейсън.
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита Алек.
— Хубав начин да посрещнеш гост — отвърна Джейсън, като се плашеше повече от момента, в който Алек щеше да разбере какво се беше случило.
Алек остана загледан в братовчед си. Погледът му не беше приятелски.
— Къде е Чандра? — попита той, докато влизаше в залата.
Джейсън преглътна със затруднение.
— Всъщност точно това е причината за моето присъствие тук.
Алек спря и се обърна рязко. Студеният му поглед накара братовчед му да замръзне на мястото си.
— Какво искаш да кажеш?
Джейсън си пое дълбоко дъх и започна да обяснява.
— Дойдох в Монтбърн преди четири дни, за да те уведомя за слуховете, които се носеха в двора за клана Морган, но ти вече беше отпътувал. Казаха ми, че си тръгнал по важна работа, и предположих, че вече си чул.
— И? — попита Алек и усети как го обзема ужас.
— И по време на разговора ми с Чандра се изпуснах, че Джеймс…
— Какво си направил? — изкрещя Алек, сграбчи братовчед си за ризата и го дръпна към себе си. — Не ми казвай, че тя знае за това, братовчеде, или ще…
— Улових се, преди да кажа нещо — обясни Джейсън и се измъкна от хватката на Алек. Той нямаше никакво желание да се бие с братовчед си. Двамата бяха горе-долу с еднакво телосложение, но той не можеше да посегне на един наранен човек. Защото, когато Алек научеше, че Чандра е изчезнала, Джейсън със сигурност щеше да бъде разкъсан на парчета. Освен това, Джейсън смяташе, че е виновен. — Но тя е твърде интелигентна, Алек, и успя да се досети за истината. Сложих часови на всички врати…
— Чандра!
Викът на графа отекна в залата и той се втурна напред към стълбите. Джейсън се затича след него. Хвана Алек за ръката тъкмо когато той бе започнал да изкачва стълбите.
— Няма я, Алек. Избяга преди два дни. Уини ми каза, че освен малко провизии е взела само дрехите, с които е била облечена, когато е пристигнала тук за първи път. Върнала се е в Шотландия, Алек. Върнала се е в Лохли при клана си. — Докато гледаше очите на братовчед си, Джейсън си помисли, че те му приличат на син лед. Алек се отърси от ръката му. — Какво смяташ да правиш? — попита той и последва братовчед си в кухнята.
Без да му отговаря, Алек дръпна голямо парче плат от ръцете на една слугиня. Действието му уплаши жената и тя избяга от стаята.
— Тъй като твоята глупост постави жена ми в опасност — каза той, докато хвърляше самум хляб, пита сирене, сушени плодове и ядки в средата на плата, който бе сложил върху една маса, — не ми остава друг избор, освен да я последвам.
Джейсън гледаше как Алек увива плата и връзва краищата му. Когато Алек понечи да вдигне импровизираната торба, братовчед му го хвана за ръката.
— Струва ми се, че след като си убил братовчед й и си я отвлякъл от дома й, не Чандра, а ти си в опасност.
Алек метна торбата на рамо.
— Джейсън, чичо й иска смъртта й, защото едва тогава може да стане водач на клана. Той не подозира какво му готви Джеймс, затова ще заговорничи, докато не изпълни намеренията си. Моли се Чандра да е жива, защото ако е мъртва, когато се върна, ти също ще умреш.
Джейсън последва Алек навън.
— Глупаво е да тръгваш сам — каза той. — Почакай, докато съберем неколцина здрави мъже, които да те придружат.
— Няма време за това. Повярвай ми, аз мога да се грижа за себе си. Чандра обаче не може.
— Няма начин да се справиш с целия клан — възрази братовчед му. — Помисли си, Алек. Ти си сам. Сам.
— Тя също е една сама жена.
Двамата бяха приближили вратата, която водеше към двора. В отчаянието си Джейсън се сопна:
— По дяволите, Алек! Да не би да искаш да наследя всичко това? Ако е така, ще го взема — с удоволствие.