— Ти се справи добре, Оуен. Ако не беше ти, съпругът ми щеше да бъде мъртъв. — Чандра сбърчи чело. — Ти го видя с мен онзи ден над езерото. Затова дойде при мен, нали?
Оуен кимна.
— Той ще се радва, че си го запомнил — каза тя. В огнището гореше слаб огън и Чандра забеляза котле с вода близо до него. — Водата преварена ли е? — Момчето кимна. — Тогава я донеси тук, за да почистя раната. След това ще я зашия.
Докато приближаваше нара, Чандра забеляза, че рулото лен беше разкъсано на лентички, които се намираха върху една разнебитена масичка заедно с мазилата, билките, иглата и конеца. Тя свали наметалото си, хвърли го на пода до нара и се наведе да огледа лицето на Алек.
Той спеше с полуотворени устни и дъхът му погали нежно ушите й. Алек не се помръдваше.
— Трябва да се погрижа за раната ти, любов моя. Може да те заболи, но ще внимавам болката да не бъде твърде силна. — Тя повдигна главата му и свали чистата превръзка, която му бе сложил Оуен. За нейна изненада дълбоката рана вече беше почистена. Тя погледна момчето, което стоеше близо до котлето, и му се усмихна. — Виждам, че добре си се погрижил за него, Оуен. Благодаря ти още веднъж.
Със свободната си ръка момчето изимитира движение като при шиене, след което сви рамене.
— Обикновено, но невинаги, жените са по-добри шивачки от мъжете. Не се подценявай само защото не си успял да довършиш всичко.
Чандра изми ръцете си с груб калъп сапун, който бе дала на Оуен преди много време и който той едва ли използваше често; след това ги изплакна с малко охладена вода от котлето. Почисти отново раната, след което взе ножа си, подържа острието му над пламъка на свещта, остави го да се охлади и обръсна ивица коса около раната. Когато я почисти отново, тя прецени, че раната трябва да е дълга около седем сантиметра. Взела иглата и конеца в ръка, тя нагря иглата на пламъка на свещта, пое дълбоко дъх и се зае да зашие раната.
Чандра можеше да се закълне, че при всеки малък шев, който правеше с надеждата да избегне оставането на грозен белег, иглата сякаш пронизваше самата нея. Захапала със зъби долната си устна, тя не спираше да се мръщи. На Оуен му се струваше, че тя страда от остра болка. Когато и последният шев бе направен, конецът отрязан и възелът — вързан, Чандра въздъхна облекчено; беше направила четирийсет шева. Чандра остави иглата и ръцете й започнаха да треперят, когато нервите й най-накрая поддадоха пред напрежението. Тя се овладя, намаза раната с мехлема и сложи нова превръзка. Най-накрая стана и се протегна, след което разтри тила си, за да прогони болката.
— Добре се справи, любима.
Чандра замръзна на мястото си, а сърцето й сякаш спря да бие.
— Алек? — попита тя и се втренчи в него.
Клепачите му потрепнаха, той отвори очи и бавно обърна главата си към нея.
— Да. Аз съм — каза той с тих и дрезгав глас. На устните му се появи лека усмивка.
— О, Алек — извика Чандра и падна на колене до него. Ръцете й го обгърнаха и тя склони глава на гърдите му. — Благодаря на бога, че се събуди.
Той вдигна ръката си, която сякаш бе пълна с олово, и я погали по косата.
— Да. Спах доста дълго.
Чандра усети ръката му да гали разрошената й коса и се сети за първите му думи. „Добре се справи, любима.“ Не бе ли казала и тя почти същото на Оуен, но без обръщението? Тя се намръщи, отдръпна се и се втренчи в Алек.
— Откога си буден?
— Нямам представа за времето, но се събудих, преди ти да влезеш тук.
— Но ти не каза нищо. Дори не помръдна, докато аз… докато аз…
Въпреки че погледът му беше замъглен и от време на време му се привиждаше двойно, Алек забеляза, че Чандра е пребледняла.
— Докато ме шиеше ли? — Тя кимна и той се разсмя, но веднага му се прииска да не го беше направил. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне всеки момент. — Щеше ли да се справиш толкова добре, ако знаеше, че съм буден?
Тя отмести поглед от очите му.
— Ти си ме накарал да вярвам, че не усещаш нищо само за да ме улесниш.
— Не само теб, а и себе си — каза той и осъзна, че тя е объркана. — Стоях неподвижно от мъжка гордост. Белегът ще бъде малък, защото ти се справи отлично. Ако белегът беше голям и грозен, жена ми може би щеше да ме напусне отново.
Очите на Чандра се изпълниха със сълзи, когато се сети какви неприятности му беше създала. Ако не беше тя, той нямаше да лежи сега тук.
— Прости ми! — каза тя и го погали по бузата с трепереща ръка. — Не трябваше да идваш, Алек. Най-малкото пък сам.
— Знам, че беше глупаво, но когато Джейсън ми каза, че си избягала, не можех да мисля за нищо друго, освен за твоята безопасност. Тръгнах след теб, без изобщо да се подготвям.