— Ще изтичам за доктор Холис — рече шерифът. — Веднага се връщам и те вземам. Това ли е автомобилът ти?
— Да.
— Тогава, щом ни видиш да се задаваме, потегляй след нас.
Влезе в полицейска кола със сирена, два червени буркана, два фара за мъгла, чисто нов клаксон на покрива, в случай на въздушно нападение, три брадви, две дебели въжета, навити на кравай, пожарогасител на задната седалка, туби за бензин, масло и вода в специална поставка, закрепена за страничното стъпало, втора допълнителна гума, завързана за редовната върху багажника, изтърбушени седалки, чийто пълнеж стърчеше напосоки на мръсни валма, и един пръст прах по останките от боята.
В долния десен ъгъл на предното стъкло имаше бяло картонче, на което пишеше с печатни букви:
ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ, ВНИМАНИЕ! ПРЕИЗБЕРЕТЕ ДЖИМ ПАТЪН ЗА ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК! ТОЙ Е ТВЪРДЕ СТАР ТЕПЪРВА ДА СЕ УЧИ ДА РАБОТИ
Шерифът обърна колата и изчезна в другия край на улицата, забулен в къдрав облак бял прахоляк.
Глава 8
Колата му спря пред бяла постройка с дървена облицовка точно срещу автобусната спирка. Влезе вътре и след малко се появи, съпроводен от друг човек, който се намести на задната седалка при брадвите и въжетата. Обърна и аз потеглих след него. Запълзяхме през потока от народ сред панталони, шорти, дамски моряшки костюми, цветни кърпи, ръбести колене и алени устни. Излязохме от селото, заизкачвахме се по прашен хълм и спряхме пред дървена къща. Патън леко натисна сирената и вратата бе отворена от мъж в избелял син комбинезон.
— Качвай се, Анди. Има работа.
Анди мрачно кимна и се втурна обратно в къщата. След малко излезе със сив тропически шлем на главата, каквито носят ловците на лъвове. Патън се отмести от шофьорската седалка и онзи се пъхна зад кормилото. Около тридесетгодишен, мургав, гъвкав и съдейки по леко кирливия и недохранен вид, беше от местните жители.
Потеглихме към Литъл Фон и аз се нагълтах с толкова прах, че можех да изпека цяла партида хлебчета от кал. При портата от петте летви шерифът слезе, отвори и ние продължихме към езерото. На брега Патън отново слезе, отиде до ръба на водата и погледна към малкия пристан. Бил Чес седеше там гол и се държеше за главата. На мокрите дъски до него бе проснато нещо.
— Можем да се приближим още с колите — рече Патън.
Така че карахме чак до брега, слязохме и тръгнахме по мостика зад гърба на Бил Чес. Лекарят спря, за да се изкашля продрано в носната си кърпа, след което замислено огледа резултата. Беше ъгловат, с изцъклени очи и тъжно болнаво лице.
Онова, което някога е било жена, лежеше но лице с въже през мишниците. Встрани се въргаляха дрехите на Бил Чес. Болният му крак, със сплескано коляно, цялото в белези, бе протегнат напред. Другият бе свит и той бе опрял чело о него. Когато се приближихме, нито помръдна, нито вдигна глава към нас.
Патън извади от джоба си половинката уиски, отвъртя капачката и я протегна към него.
— Сръбни си хубаво, Бил.
Из въздуха се носеше страшна миризма, от която ми призля. Ала Бил Чес като че ли не я забелязваше, нито пък шерифът или лекарят. Анди донесе от колата прашно кафяво одеяло и го метна върху трупа. Сетне, без да промълви нито дума, отиде при един бор и повърна.
Бил Чес отпи яка глътка и си остана седнал, подпрял бутилката о голото коляно на свития си крак. Заприказва със скован, сякаш дървен глас, без да гледа никого, без да се обръща към никого. Разправи ни за спречкването и какво се случило след това, но не и за повода. Дори мимоходом не спомена името на мисис Кингзли. След като съм го оставил, взел едно въже, влязъл в езерото и измъкнал нещото. Извлякъл го на брега, качил го на гръб и го донесъл на мостика. Не знаел защо. После пак влязъл във водата. Нямаше нужда да ни казва защо.
Патън пъхна в устата си парче тютюн и мълчаливо го задъвка, а невъзмутимите му очи нищо не изразяваха. Сетне стисна здраво зъби и се наведе, за да отметне одеялото от трупа. Обърна го по гръб много внимателно, като че ли очакваше да се разпадне. Късното следобедно слънце премигна, отразено в огърлицата от зелени камъни, впити в отеклата шия. Бяха грубо издялани, мътни като талк или изкуствен нефрит. Закопчалката бе позлатена, във формата на орел, инкрустиран с миниатюрни диаманти. Патън изправи широкия си гръб и се издуха в бежова носна кърпа.
— Какво ще кажеш, докторе?
— За кое? — изръмжа мъжът с изцъклените очи.
— За причината на смъртта и кога е настъпила.
— Не бъди такъв глупак, Джим Патън!
— Значи нищо не можеш да кажеш?
— От пръв поглед ли? Господи!
Шерифът въздъхна.
— Наистина прилича на удавена — призна той. — Но знае ли човек? Има случаи, когато жертвата е наръгана с нож, отровена или кой знае какво, а сетне я киснат във водата, за да изглежда другояче.