— Божичко! — Чу ми се, че е ужасен, както се и полагаше. — Да не искате да кажете, че се е удавила?
— Не е изключено. Бележката може да е писана преди самоубийство. Може да се тълкува и така, и иначе. Тялото беше заклещено под стария потопен пристан, при мостика. Стояхме с Бил и гледахме водата, когато той забеляза някаква ръка да се мярка от дълбочината. Измъкна я оттам. Сега е арестуван. Горкият човек е в много тежко състояние.
— Божичко! — повтори Кингзли. — Как няма да бъде! А възможно ли е той…
Млъкна, защото тук се намеси телефонистката и поиска още четирийсет и пет цента. Пуснах две монети по двайсет и пет и линията се изчисти.
— Кое да е възможно?
Изведнъж гласът на Кингзли произнесе пределно ясно:
— Той да е убил жена си?
— Работите вървят натам. На тукашния полицай Джим Патън никак не му харесва, че бележката е без дата. Оказа се, че тя и преди го е оставяла заради женски истории. Патън като че ли подозира, че той може да е запазил оттогава бележката. Във всеки случай го свалиха в Сан Бернардино, за да го разпитат, а на тялото ще правят аутопсия.
— А вие какво мислите? — попита бавно.
— Ами Бил сам откри трупа. За какво му беше да ме води със себе си на мостика? Тя можеше да си остане там долу още дълго време, ако не завинаги. А бележката може да е протрита, защото я е разнасял дълго в портфейла си и от време на време я е вадил, за да си трови душата. Спокойно може да е била без дата от този път, както и от предишния. Ако питате мен, подобни бележки най-често са без дата. Когато ги пишат, хората бързат и не се интересуват кой ден е.
— Тялото сигурно е напълно разложено. Какво може да научат в това му състояние?
— Зависи как са екипирани в техническо отношение. Предполагам, че ще разберат дали е удавена. И дали са се запазили следи от насилие, след като толкова време е престояла във водата и се е разложила. Ще могат да установят дали е била наръгана с нож, или застреляна. Ако подезичната кост е счупена, може да се предположи, че е била удушена. За нас сега най-важното е, че ще трябва да обяснявам какво търся тук горе. Ще се наложи да давам показания на предварителното следствие.
— Виж, това е много лошо — изръмжа Кингзли. — Много лошо. Какво възнамерявате да правите?
— На път за вкъщи ще се отбия в хотел „Прескът“ а ще се опитам да открия някаква следа. Жена ви и Мюриъл Чес разбираха ли се?
— Сигурно. С Кристал обикновено не е трудно да се разбира човек. Но аз почти не познавах Мюриъл Чес.
— А да познавате някоя си Милдред Хавиланд?
— Как казахте? Повторих името.
— Не. Трябва ли да я познавам?
— На всеки мой въпрос отговаряте с въпрос. Не, не виждам защо трябва да я познавате. Особено след като почти не сте познавали и Мюриъл Чес. Ще ви се обадя лак утре сутринта.
— Обезателно. — И добави след кратко колебание: — Съжалявам, че сте нагазили в такава неприятна каша. — Пак се поколеба, пожела ми лека нощ и затвори.
Веднага след това телефонът иззвъня и телефонистката ми се накара остро, че съм пуснал пет цента в повече. Попитах какво друго е очаквала да пусна. Въпросът не й хареса.
Излязох от кабината и поех дълбоко въздух. Питомната сърна с кожения нашийник беше запушила с тяло отвора в оградата, нрез който трябваше да мина. Опитах се да я изтикам, но тя само се подпря на мен и не помръдна. Наложи се да прескачам оградата. Върнах се при крайслера и подкарах обратно към селото.
Над вратата на Патъновото седалище светеше лампа, но бараката беше празна и отвътре все така висеше бележката: „Ще се върна след двайсет минути…“ Тръгвах към пристана, където завързваха лодките, после подминах и безлюдния плаж. Няколко скутера и моторници все още пърпореха по свилената вода. На отсрещния бряг започнаха да проблясват миниатюрни жълти светлини — там, където по склоновете бяха накацали вили като детски играчки. На острия връх на трийсетметрова ела бе кацнала червеношийка и чакаше да се стъмни достатъчно, за да изпълни песента си за лека нощ.
След малко наистина се смрачи, тя си изпя песента и изчезна в невидимите дълбини на небето. Метнах цигарата си в неподвижната вода, върнах се в колата и потеглих към езерото Литъл Фон.
Глава 11
Портата, препречваща достъпа до частния път, беше заключена с катинар. Паркирах крайслера между боровете, покатерих се през оградата и вървях безшумно, докато езерцето не проблесна внезапно долу под мен. Хижата на Бил Чес тънеше в мрак. Другите три вили на отсрещната страна бяха като рязко очертани сенки на фона на бледия гранитен склон. В горния край на бента на тънка струя се стичаше вода, проблясваше и падаше почти беззвучно в поточето. Заслушах се, но нищо друго не чух.