Този път Патън изглеждаше озадачен.
— Защо?
— Защото е типично женско скривалище. Пудра захар се използува за глазура на торти. Никой мъж няма да бърка там. Много умно сте се сетили, шерифе.
Той се усмихна смутено.
— Ами — съборих, без да искам, кутията, част от захарта се изсипа… Иначе нямаше да я открия.
Той сви пак хартийката на топче и го пъхна в джоба си. После стана с много категоричен вид.
— Тук ли ще останеш, синко, или ще се върнеш в Лос Анджелис?
— Ще се върна. Докато не ме извикате за предварителното следствие. Предполагам, че ще ме викнете.
— Следователят ще реши, това си е негова работа. Ако си така любезен да затвориш прозореца, през който нахълта, аз ще изгася лампата и ще заключа.
Направих каквото ми нареди, а шерифът светна фенерчето си и изгаси лампата. Излязохме и той провери дали добре е заключил. Затвори внимателно вратата срещу комари, загледа се в огряното от луната езеро и тъжно каза:
— Не мисля, че е искал да я убие. Той е в състояние да удуши едно момиче, без да се усети. Много са му силни ръцете. А след като белята станала, трябвало да размърда ума си и да намери начин да прикрие всичко. Много ми е неприятно, но това с нищо не променя фактите и вероятностите. Обяснението е просто и естествено, а простите и естествени обяснения най-често са правилни.
— Аз пък мисля, че той би избягал след това. Не виждам как би понесъл да остане тук.
Патън се изплю в черната кадифена сянка на един храст мечо грозде.
— Нали получава пенсия от държавата — бавно поясни. — Няма да избяга и от нея я! Пък и повечето мъже много добре понасят каквото трябва, ако нямат друг изход. Както сега, в този момент, навсякъде по света — нали е война. Е, лека нощ. Ще отида за малко на мостика, ще постоя там и ще се чувствувам отвратително. Такава нощ, а ние сме принудени да мислим за убийства.
Той безшумно се запъти към сенките и скоро се сля с тях. Стоях, докато го изгубих от поглед, после се върнах при залостената порта, прехвърлих се през нея, отидох при колата и тръгнах да търся местенце, където да се скрия.
Глава 12
На триста метра от портата покрай огромна гранитна скала се извиваше тесен колкото за една кола път, посипан с миналогодишни листа, и изчезваше нанякъде. Подскачах по камъните му сто и петдесет — двеста метра, обърнах при едно дърво по посоката, откъдето бях дошъл, изгасих фаровете и зачаках.
Мина половин час. Без цигари ми се видя Много повече. След това някъде в далечината дочух паленето на мотор, шумът се усили и долу по пътя се мярнаха белите светлини на фарове. Скоро всичко утихна, само във въздуха остана да виси лек мирис на прах.
Излязох от колата, върнах се при портата и пак отидох до хижата на Чес. Този път на прозореца му стигна едно по-силно бутване. Вмъкнах се отново вътре и насочих лъча на фенерчето, което носех със себе си, към нощната лампа. Щракнах ключа, ослушах се, нищо не чух и минах в кухнята. Запалих светлината над мивката.
В сандъка до печката бяха подредени спретнато дърва за горене. Нямаше мръсни чинии в умивалника, нито вмирисани тенджери. Самотен или не, Бил Чес добре поддържаше дома си. От кухнята се влизаше в спалнята, оттам много тясна врата водеше в миниатюрна баня, явно пристроена съвсем наскоро. За това говореше чисто новият линолеум. В банята не намерих нищо интересно.
В спалнята имаше двойно легло, чамова тоалетка с кръгло огледало, скрин, два обикновени стола и тенекиено кошче за отпадъци. Бил Чес беше закрепил за стената няколко военни карти, изрязани от „Нашънъл Джеографик“. Тоалетката беше застлана с ужасно грозна покривчица, цялата на червени и бели воланчета.
Пребърках чекмеджетата. Тоалетната кутия от изкуствена кожа, пълна с крещящо безвкусни евтини бижута, не беше взета. Налице бяха и обичайните мазила, с които жените плескат лицето, ноктите и веждите си, и то в твърде големи количества. Но може само така да си мисля. В скрина имаше и мъжки, и женски дрехи, но не много. Между другите вещи Бил Чес притежаваше и крещяща карирана риза с колосана яка. Под светлосиня книжна салфетка открих нещо, което не ми хареса. На пръв поглед чисто нови дамски гащички — копринени, розовобежови, поръбени с дантела. Никоя жена не би забравила копринено бельо в тази военна година — ако е с всичкия си.